Семестриално задание

по дисцилпината

“МАРКЕТИНГ ВЪВ ФИНАНСОВИТЕ 

ИНСТИТУЦИИ”

на тема

Корпоративна социална отговорност във 

финансовите институции: мода или 

необходимост?

Съдържание

1.

Определение

2.

Ръководни   принципи   на   ООН   за   бизнеса   и   правата   на 

човека

3.

Корпоративната социална отговорност във финансовите 

институции

4.

Законодателство в България

5.

Съвременна практика и обхват от социални инициативи 

на банките в Р България

6.

Заключение

7.

Изолзвана литература

1.

Определение

През   2011   г.   Европейската   комисия   дефинира   КСО   като   „отговорността   на 

предприятията   за   тяхното   въздействие   върху   обществото“.   Това   определение   е   в 

съответствие с обичайното схващане за думата „отговорност“.В този смисъл КСО касае 

начина, по който дадена компания се отнася към своето въздействие върху обществото. 

Тези въздействия могат да включват например как дейностите на компанията влияят върху 

околната среда или върху хората. Общите теми за разглеждане на социалната отговорност 

включват   начина,   по   който   дейностите   на   компанията   засягат   правата   на   човека,   на 

работниците, върховенството на закона, общността, както и околната среда.

Заинтересованите страни са хора или организации, чиито интереси могат да бъдат 

засегнати от поведението на една компания. Служителите, както и други работници, чиято 

работа или условията на работното място са засегнали или биха могли да бъдат засегнати 

от действията на компанията, могат да бъдат считани за заинтересовани страни в тази 

компания. Синдикатите също се смятат за заинтересовани страни в конкретни компании, 

но и в цели браншове.  

Устойчивото развитие е тясно свързано с КСО, тъй като устойчивото развитие е 

друг   начин   да   се   опише   широкият   обществен   интерес.   В   този   смисъл   отрицателните 

въздействия   на   бизнеса   върху   обществото   може   също   да   се   считат   за   отрицателни 

въздействия   върху   устойчивото   развитие.   Устойчивото   развитие   обаче   не   винаги   е 

равностойно на устойчивостта или жизнеспособността на компанията.

На 15ти април 2014 г. на свое пленарно заседание Европейският парламент прие 

резолюция   относно   предложението   за   директива   по   отношение   на   оповестяването   на 

нефинансова   информация   и   на   информация   за   многообразието   от   определени   големи 

предприятия и групи. Директивата обхваща въпроси, свързани с околната среда, социални 

въпроси и въпроси, свързани със служителите, спазването на правата на човека и борбата с 

корупцията.   Дейностите   трябва   да   се   включат  в  отчета   за   управлението   в   рамките   на 

годишния доклад.  Няма изискване за задължителен одит на съдържанието (но въпреки 

това може да се подложи на одит). Директивата касае оповестяването на нефинансовия 

отчет, съдържащ информация, свързана (като минимум) с екологични, социални и касаещи 

служителите въпроси, спазването на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите, 

включително:    описание на  следваната от компанията политика  по отношение на  тези 

въпроси;  резултатите   от   тези   политики;  рисковете,   свързани   с   тези   въпроси,   и   как 

компанията  управлява тези рискове. Компаниите могат да се възползват от признатите 

международни рамки (напр. Глобалния договор на ООН, ISO 26000, националните кодекси 

за устойчивост), като освен това са насърчавани да докладват и относно политиките за 

многообразие.

Стандарти за отчитане на провежданата политика на КСО

Интересът към КСО доведе до създаването на много стандарти. Тези стандарти 

може да представляват правно обвързващи задължения или да съставляват препоръки за 

това какво представлява доброто поведение от страна на бизнеса. По отношение на КСО 

най-важните авторитетни международни стандарти за поведение на компаниите са:

Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

Насоките на ОИСР  (Организация за икономическо сътрудничество и развитие)  за 

мултинационалните компании

Интересът към КСО доведе до богато изобилие на частни стандарти, разработени 

от компании, бизнес организации като търговски или индустриални асоциации, както и от 

бизнеса в сътрудничество с НПО и с профсъюзите. 

Двата   най-важни   частни   стандарта,   за   които   профсъюзите   трябва   да   бъдат 

информирани, са Стандартът ISO 26000 „Указания за социална отговорност“ и Насоките 

за отчитане на устойчивостта на Глобалната инициатива за отчетност. И двата стандарта 

са   разработени   с   помощта   на   действително   приложен   подход   „на   множество 

заинтересовани   страни“   и   включват   значителен   принос   от   синдикалните   организации. 

Стандартите, които засягат пряко поведението на компанията по отношение на нейните 

дейности   и   въздействия,   понякога   се   квалифицират   като   „стандарти   за   изпълнение“. 

Стандартите, определящи процесите, които да се използват от компаниите за изпълнение 

на техните отговорности, понякога се наричат „стандарти за процесите“.

Факт   е,   че   все   повече   български   компании   искат   да   бъдат   възприемани   като 

социално-отговорни,   но   истината   е,   че   в   общия   случай   тяхното   разбиране   стига   до 

подкрепа   и   спонсорство   на   социални   и   екологични   проекти,   благотворителност   или 

реализиране   на   собствени   социални   или   екологични   инициативи.   Дори   има   учредени 

няколко различни награди в България за Корпоративна Социална Отговорност, чрез които 

се награждават компании, които са подкрепили или реализирали различни социални или 

екологични проекти. 

Въпреки   че   не   съществува   единна   дефиниция   за   Корпоративната   Социална 

Отговорност, тя най-общо може да се определи като бизнес практика, която допринася за 

постигане на Устойчиво Развитие на света. Определението за Устойчиво Развитие на света 

е   еднозначно:   Устойчиво   Развитие   е   това   развитие,   при   което   всяко   поколение 

удовлетворява своите нужди така, че да не се прави компромис с възможността бъдещите 

поколения да удовлетворяват своите нужди. Устойчивото Развитие на света включва три 

компонента   –   стабилна   икономика,   стабилно   общество   и   стабилна   околна   среда.   Това 

означава, че компаниите и корпорациите като цяло, в които по принцип са съсредоточени 

най-голямата мощ и ресурси са отговорни, чрез своето въздействие върху икономиката, 

обществото и екологията за постигане на Устойчиво Развитие на света – тоест те трябва да 

проявяват Корпоративна Социална Отговорност.

За   да   се   определи   или   демонстрира   доколко   една   компания   в  своята   дейност   е 

Социално Отговорна и допринася за Устойчивото Развитие на света е необходимо да се 

използват общоприети критерии. За целта е разработен специален стандарт за отчитане на 

Корпоративна   Социална   Отговорност   или   известен   още   като   стандарт   за   отчитане   на 

Устойчиво Развитие. Текущата версия на стандарта е G3.1 и се развива от Global Reporting 

Initiative (GRI) – център за сътрудничество към ООН. Към днешна дата в света се отчитат 

десетки хиляди компании от различен размер и индустрии в надпревара коя компания е 

по-прозрачна   и   по-отговорна   в   своята   дейност   и   допринася   повече   за   Устойчивото 

Развитие на света. 

В България за сега има само два подобни отчета – на Пощенска Банка и Теленор. 

Наградите за КСО в глобален мащаб  включват  категории  които  касаят само цялостната 

отчетност и цялостното представяне на компаниите, съгласно стандарта G3.1 и са както 

следва (8 на брой): най-добър КСО отчет; най -добър първи КСО отчет; най -добър КСО 

отчет на микро, малко или средно предприятие; най -добър интегриран отчет – финансов и