Добри земеделски практики

Европейското   законодателство   определя   общите   изисквания   и 

стандарти   за   поддържане   на   земята   в   добро   земеделско   и   екологично 
състояние. Държавите-членки от своя страна определят на национално или 
на   регионално   равнище   минимални   изисквания   за   добро   земеделско   и 
екологично състояние, като вземат предвид специфичните характеристики 
на   засегнатите   площи,   включително   почвено-климатични   условия, 
съществуващите   системи   за   земеделие   и   структурата   на     земеделските 
стопанства. 

Разплащателната   агенция   ще   извършва   плащания   по   подадените 

заявления тогава, когато установи, че кандидатът обработва или използва 
по предназначение заявените площи и те се поддържат в добро земеделско 
и   екологично   състояние.   Неспазването   на   тези   условия   ще   доведе   до 
санкции, които ще намалят или ще спрат изцяло плащанията.
Субсидиите, които ще получават земеделските стопани от Европейските 
фондове сами по себе си не подлежат на облагане с данъци. Облагат се 
доходите   и   печалбите   от   стопанската   дейност,   в   чието   формиране   като 
приход участват и получаваните плащания. 

Терминът   „Добра   земеделска   практика   –   ДЗП“   (англ.  Good 

Agricultural  Practice  -  GAP) определя система от правила, чиято цел е да 
популяризира екологосъобразните земеделски дейности, които оптимално 
използват научните дейности и технологии, за производство на безопасни и 
здравословни   храни   при   гарантиране   на   икономическата   и   екологична 
устойчивост на земеделските стопанства.

Правилата   за   добра   земеделска   практика

се   прилагат   доброволно   от 

земеделските стопани и предполагат:
-   Комплексно   проучване   на   климатичните   характеристики   на   района, 
свойствата   на   почвите,   съществуващите   благоприятни   условия   за 
развитието на определени култури и земеделски производства.
- Въвеждане и поддържане на отчетна система за целогодишно използване 
на земеделските земи, регистриране на употребените количества и видове 
минерални   торове   и   пестициди   за   всяко   поле,   на   получените   добиви   и 
инвестициите.
-  Подбиране   на   подходящи   начини   и   честота   на   обработване   на   земята 
съобразно   почвените   характеристики   и   топографски   показатели.   Това 
включва и намаляване на почвените обработки, ако е необходимо.
-   Поддържане   и   подобряване   на   съдържанието   на   органични   вещества, 
посредством ротация на земеделски култури.
- Опазване на почвения слой и борба с ерозията посредством поддържане 
на растителна покривка
- Предотвратявяне натрупването на агро-химически вещества в почвата
Добрите земеделски практики се делят на: