Шуменски Университет „Епископ 

Константин Преславски”

„За духовното в изкуството 

„Василий Кандински

Курсова работа по Основи на творчеството

Мариана Василева ІІІ курс

Педагогика на обучението по изобразително изкуство

Фак.№1640140010

Шумен 2018г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

І. Биографични данни

ІІ. „За духовното в изкуството” 

ІІІ. Обобщение

                                                             І

          Василий   Васильевич   Кандински   е   роден   на   16   декември   1866г.   в 
Москва,   в   заможно   и   културно   семейство.През   1871г.   семейството   се 
преселва   в   Одеса,   където   баща   му   става   управител   на   фабрика.Там 
паралелно   с   посещаването   на   класическа   гимназия,   момчето   се   учи   да 
свири   на   пиано   и   виолончело,   занимава   се   и   с   рисуване     при   частен 
преподавател.”Спомням   си   ,че   рисуването   и   по-късно   живописта   ме 
изваждаха   от   действителността”-пише   той   по-   късно.Още   в   детските 
рисунки   на   Кандински   се   срещат   доста   необичайни   цветови   съчетания, 
които той обяснява с това , че „всеки цвят живее свой собствен тайнствен 
живот”. 

През1886г.  Василий постъпва в юридическия факултет на Московския 
университет, който завършва с отличие и през 1893г. става доцент, и 
преподавател.През 1896г. на тридесет годишният Кандински предлагат 
професорско място в университета в Тарту Естония, но по това време той 
вече е решил да зареже многообещаващата си кариера  и да се посвети 
изцяло на живописта.

 В последствие Кандински си спомня за две събития, които са повлияли на 
неговото решение: посещение на изложбата на френски импресионисти в 
Москва през 1895г., където тай е разтърсен от картината на Клод Моне 
„Купа   сено”,   и   впечатленията   му   от   операта   на   Вагнер   „Лоенгрин”   в 
Балшой театър.

Премества се да живее в Мюнхен, където между 1897 и 1899г. следва в 
частната школа по рисуване на Антон Ажбе, а от 1890г. в Художествената 
академия в Мюнхен.

През   1901г.   Кандински   е   сред   основателите   на   „Фаланга”   художествена 
група  с прилежащо към нея училище по рисуване. Отзивите са скромни и 
групата е разпусната   през 1904г..По това време Василий се запознава с 
Габриеле Мюнтер,с която стават партньори, въпреки ,че художника вече е 
женен в Русия.

През 1903-1904г. пътешества из Италия, Нидерландия, Северна Африка и 
Русия. 1904г. е представен на Есенния салон в Париж, а 1906-1907г. живее 
в Севър край Париж.Завръща се в Мюнхен и още същата година заминава в 
Южен   Тирол,   където   продължава   да   рисува   в   стила   на   късния 
импресионизъм.

През1909г.   поема   управлението   на   Нова   асоциация   на   художниците   в 
Мюнхен(НАХМ),   нейната   цел   е   да   организира   изложби   в   Германия   и 
чужбина.Тук   той   въвежда   т.нар.   правило   на   четирите   квадратни   метра, 
означаващо, че всеки член на групата има право да изложи по две картини 
не по-големи от 2 на 2 метра без намесата на жури.Самият той съзнателно 
нарушава   това   правило   през1911г..В   този   период   Кандински   се   развива 
като   абстрактен   художник.През   лятото   на   1911г.   заедно   с   Франц   Марк 
решават да се отцепят от НАХМ и подготвят тайно собствена изложба по 
време   на   зимната   изложба   на   Клуба.   Кандински   рисува   легендарното 
платно   „Страшният   съд/Композиция  V”,   което   с   над   5   квадратни   метра 
нарушава   поставеното   от   самия   него   ограничение   на   размера.Представя 
картината на журито, което не я одобрява и симулирайки протест напуска 
НАХМ. Организират алтернативна изложба на която е представен и труда 
му   „За   духовното   в   изкуството”.Този   „гръм   и   трясък”както   се   изразява 
самият художник по-късно довеждат до създаването на „Синият ездач”. 

  От   1914г.   пребивава   в   Русия,   основава   Академията   на   художествените 
науки,   през1918г.   става   член   на   „Отдела   по   изобразителни   изкуства”   в 
Просветния   комисариат   на   СССР,   през   1920г.   става   ръководител   на 
Института по художествена култура в Москва.

1921г. се изселва в Берлин, и следващата година започва да преподава в 
работилниците   по   стенно   рисуване   на   Ваймарската   школа   Баухаус.До 
закриването   на   Баухаус   през   1933г.   от   националистите   Кандински 
преподава   във   Ваймар,   Десау   и   Берлин,   където   се  запознава   с 
конструктивизма.По   това   време   геометричните   фигури   окончателно 
придобиват   превес   в   изкуството   му.През   1926г.   излиза   от   печат 
теоретичният му труд ”Точка и линия към плоскостта”. През 1929г. излага 
за   пръв   път   самостоятелно   акварели   и   рисунки   в   галерия   „Зак”   в 
Париж.През   1930г.   се   среща   със   Соломон   Гугенхайм,   който   по-късно 
събира най-богатата колекция от творби на Кандински и е част от музея 
Гугенхайм в Ню Йорк.