0 

КУРСОВА

РАБОТА

ПО 

"Т

РУДОВО И ОСИГУРИТЕЛНО ПРАВО

" 

НА ТЕМА

: 

О

ТПУСКИ НА РАБОТНИЦИ И 

СЛУЖИТЕЛИ

Изготвил:                                                                                    Проверил: 

1 

СЪДЪРЖАНИЕ: 

УВОД 

1. Платен годишен отпуск 

2. Допълнителен платен годишен отпуск 

3.  Отпуск  за  изпълнение  на  граждански,  обществени  и 

други задължения 

4.    Отпуск  по  време  на  активна  служба  в  доброволния 

резерв 

5. Отпуска на синдикални дейци 

6. Неплатен отпуск 

7. Служебни и творчески отпуски 

8. Отпуск при временна неработоспособност 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

2 

УВОД 

Съгласно чл.155, ал. 1 отпускът е период от време, през което работникът или 

служителят  се  освобождава  от  задължението  да  работи  по  трудовото  си 

правоотношение, като трудовото правоотношение продължава да съществува. По това 

той  се  различава  от  почивката  като  период  от  време,  през  който  работникът  или 

служителят  изобщо  няма  задължение  да  изпълнява  работа  по  трудовото  си 

правоотношение. 

В настоящата разработка ще се разгледат основните видове отпуски по Кодекса 

на  труда  и  техните  особености  свързани  с  придобиване  на  правото,  заплащане  и 

продължителност. 

1. Платен годишен отпуск 

Платеният  годишен  отпуск  е  отпуск,  който  се  предоставя  на  работника  или 

служителя  заради  участието  му  в  трудовия  процес,  за  да  може  да  си  почине  и  да 

възстанови  изразходваната  в  процеса  на  труда  работна  сила.  Той  се  дължи  на  всеки 

работник  или  служител  по  трудово  правоотношение  и  е  негово  субективно  право. 

Отказ  от  него  е  недопустим  (вж.  така  и  писмо  №  94/НН/99  от  18  март  2003  г.  на 

МТСП).  Отпускът  е  платен  -  по  време  на  ползването  му  работодателят  дължи  на 

работника  или  служителя  определено  възнаграждение  (вж.  чл.  177).  Той  е  годишен, 

защото се предоставя всяка календарна година като гаранция за реално осъществяване 

на  конституционното  право  на  работника  или  служителя  на  почивка  (чл.  48,  ал.  5 

Конституция) след едно по-продължително участие в трудовия процес (писмо № 26/255 

от  12  август  2003  г.  на  МТСП).  Отпускът,  който  урежда  чл.  155,  се  нарича 

редовен

. 

Това му качество се определя от обстоятелството, че право на такъв отпуск има всеки 

работник  или  служител  по  трудово  правоотношение  заради  самата  му  работа  по 

правоотношението, за разлика от 

допълнителните отпуски

 по чл. 156, за които освен 

наличието  на  трудово  правоотношение  е  необходима  и  друга,  допълнителна 

предпоставка. 

В  практиката  често  се  поставя  въпросът  за  правото  и  размера  на  платения 

годишен  отпуск  при  работа  по  допълнително  трудово  правоотношение. 

Министерството на труда и социалната политика е дало отговор на този въпрос в писма 

№ 94/ЙЙ/124 от 21 юли 2003 г., 26/215 от 24 юни 2005 г., № 97/784 от 27 април 2006 г. 

и  №  94ММ/  11  февруари  2008  г.  Министерството  посочва,  че  размерът  на  отпуска  се 

определя пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж на работника или 

3 

служителя.  По  това  становище  се  налагат  няколко  уточнения.  Безспорно  е,  че  по 

допълнително трудово правоотношение и със същия, и с друг работодател правото на 

платен  годишен  отпуск  съществува,  защото  е  право  на  работника  или  служителя  

независимо от вида на правоотношението, по което работи. Само, че времето на работа 

по  допълнителното  трудово  правоотношение  не  се  зачита  за  трудов  стаж  (чл.  9,  ал.  2 

НТКТС).  Затова  становището  на  МТСП  трябва  да  се  разбира  в  смисъл,  че 

продължителността  на  отпуска  следва  да  се  определя  пропорционално  на 

продължителността  на  работното  време  както  при  работа  при  непълно  работно  време 

(чл.23, ал.2 НРВПО) – пропорционално на времето, което би се зачело за трудов стаж. 

Ал.2  на  същия  член  определя  придобиването  на  правото  на  платен  годишен 

отпуск. Необходимата законна предпоставка за това е наличие на 8 месеца трудов стаж 

(чл.351-356).  Няма  значение  за  какъв  период  от  време,  по  колко  трудови 

правоотношения,  на  какъв  вид  работа  е  придобит  трудовия  стаж.  Така,  че  е  грешно 

схващането,  че  този  трудов  стаж  трябва  да  възникна по  текущата  месторабота.  Както 

правилно  посочва  ВАС  е  935-02-05-чл.  с-в,  „в  чл.155  КТ  е  определен  моментът,  към 

който възниква правото на платен годишен отпуск” – това е моментът на придобиване 

на  8  месеца  трудов  стаж.  Следователно  изискването  за  трудов  стаж  е  еднократно. 

Правото  на  платен  годишен  отпуск  съществува,  когато  существува  качеството 

„работник  или  служител”  независимо  от  прекъсванията  на  работата  и  работа  по 

различни трудови правоотношения. 

В  ал.3  се  уреждат  случаите,  когато  трудовото  правоотношение  се  прекратява 

преди придобиването на 8 месеца трудов стаж, а това означава – преди да е могло да 

бъде  упражнено  правото  на  платен  годишен отпуск.  То  се  определя  при  условията  на 

чл.224, ал.1 

Също  така  в  ал.4  се  определя  минималната  продължителност  на  основния 

платен  годишен  отпуск.  Отпускът  е  основен,  защото  е  право  на  всеки  работник  или 

служител, за когото не е установено право на удължен редовен платен годишен отпуск. 

 Платеният годишен отпуск се изчислява в работни дни. Когато работникьт или 

служителят е със сумирано изчисляване на работно врем, работните дни се определят 

по календара, а не  според личния гоафик (в този смисъл и писмо № 115-00-226 от 27 

октомври 10 г. на МТСГ). 

Продьлжителността на основния платен годишен отпуск е определен в закона 

само  като  минимален  стандарт.  По-голям  размер  без  ограничение  на  максималната 

продължителност на отпуска може да се установява с колективния трудов договор (чл.