Биосинтез на Амино Киселините свързани с гликолетичната верига

Амино Киселините-Аланин-почучава се чрез декарбоксилиране на аспартат , и при 
разгражданенето на триптофан.

Амино Киселините -Серин-източник на биосинтезата на серин е 3 
фосфоглицерата.Има 2 основни пътя за такава синтеза.Първия 3 фосфоглицерата се 
дефосфолирира чрез хидролиза до глицерат който се дехидрогенира от НАД до 
хидроксипируват.Последния се трансформира до Серин.Втория-3фосфоглицерата се 
дехидрогенира до 3фосфосерин.Сучастие на ензима серинфосфатасе отделя чрез 
хидролиза.Втория път за синтеза е много по застъпен.

3 фосфо глицерат

глицерат

2-път      СООН     -----ХИДРОЛИЗА-----------------                              СООН                      1-
ПЪТ

                СНОН

СНОН

СН2ОФ

СН2ОН

!   !

!   !хидроксипируват

СООН

СООН

С =O

C=O

СН2ОФ

СН2ОН

              !    ! трансаминиране

!    !трансаминиране

3 фосфосерин        ---------------------------------

серин

СООН

СН2ОН

СНNH2

CHNH2

               CH2OФ

СН2ОН

Амино Киселините -Гутамат и Аспартат с Амино Киселините произлизат от Цикъла на 
Кребс чрез трансаминиране на алфа кетоглутарат за глутамат и оксалацетат за 
аспартат.Те са източници на въглеродния секрет на други Амино Киселините 
използват се като донори  на N за изграждане на други органични структори и Амино 
Киселините.Редукционното аминиране на алфа кетоглутарата до глутамат е основен 
път за включване на неорганични  N в биосферата.Лиазното аминиране на флумерата 
е също път за синтез . Амино Киселините –пролин- той е циклична АК и биосинтезата 
му започва от алфа като глутарат.Глутамата се превръща в глутамат     полуалдехид  
като се разгражда 1 молекула АТФ.Полуалдехида циклизира до пиролин 5 карбонова 
киселина която се редуцира до пролин.

Връзка между глюкозата и дихателните вериги совалчести механизми за пренос

на Н2 от цитоплазмата към митохондриите

Първи совален механизъм .Глицерол фосфатна совалка Ензим- глицеролфосфат 
дихидрогеназа .Вътрешната митохондриална мембрана е непропусклива за НАД и 
НАДФ и затова Н от тези 2 редокси системи се пренася посредством совалчести 
механизми.Тази совалка функционира в скелетните мусколи и мозъка.Чрез нея се 
синтезират 2 молаАТФ за всеки два внесени Н2 атоми. Втори малатна совалка 
функционира в сърдечните мусколи черния дроб и мастната тъкан.Цитоплазмения 
ензим малат дехидрогеназа катализира превръщането на оксалацетата в малат които 
преминава през митохондриината мембрана .Митохондриалната малатдехидрогеназа 
катализира обратния процес при което малата се превръща в оксалацетат.Той не се 
връща обратно в цитозола защото липсват преносители в мембраната.Това може да 
стане само ако оксалацетата се превърне в аспартат чрез трансаминиране.

Обмяна на други захари

Разграждане на глактозата протича в черния дроб чрез активиране на АТФ до глактозо
1 фосфат.Ензима е галактокиназа с помощта на уридил дифосфат глюкоза става 
прехвърляне на галактозата при което се получава глюкозо 1 фосфат.От уридил 
дифосфат галактоза се получава УДФ глюкоза под действието на 
епимераза.Синтезата на галактоза се дължи обратимостта на еминаразната реакция 
при което глюкозата може да се превърне в галактоза в рамките на УДФ 
производни.Този процес  протича в млечните жлези и е важен за синтеза не само на 
галактоза но и на лактоза.

Глюконеогенеза/синтез на глюкоза/

Това е път за синтез на глюкоза от невъглехидратни източници които се превръщат в 
оксалацетат.Глюконеогенезата протича в черния дроб и в бъбреците.Започва когата 
храната не съдържа глюкоза а запасите от гликогени са изчерпани.Това е път обратен 
на гликолизата .Всички обратими реакции на гликолизата са част от глюконеогенезата 
в обратна посока.Има 3 необратими реакции които се преодоляват чрез протичане на 
специфични реакции характерни за глюконеогенезата .1. Реакция катализирана от 
пируват киназата се заобикаля чрез ензима пируват карбоксилаза и 
фосфоенолпируват ФЕД- карбоксикиназа.2.Реакция катализирана от 
фосфофруктокиназата се преодолява с участието на ензима фруктозо 1,6 
дифосфатаза а ензима глюкозо 6 фосфатаза преодолява хексокиназната реакция.

Енергиина равносметка при глюкогенозата

За синтеза на 1 молекула глюкоза от 2 молекули пируват се разграждат 6 молекули 
АТФ.2 молекули АТФ за превръщането на пируват в оксалацетат ,2 молекули 
глоамидин 3 фосфат за превръщането на оксалацетата във фосфоенолпируват, 2 
молекули АТФ за превръщане на трифосфогрицерата в 1,3 дефосфоглицерат.

Цикъла на Кори –той осигурява взаймодействието м/у различните органи за 
осигуряването на глюкоза и неиното използване

Обмяна на гликоген 

Гликогена е резервен полизахарид при бактерии ,гъби,животни и човек.Гликогена и 
скорбялата се разграждат в храносмилателния тракт от алфа амилазата съдържа се в 
слюнката този ензин разгражда алфа 1,4гликозидните връзки но не може да се 
разгради алфа 1,6 връзките съдържащи се амилопектина и гликогена.В резултат на 
действие алфа амилазата се получават олигозахариди наречени декстрийни.Алфа 
амилазата не може да действа поради киселото рН.Под действие на алфа амилазата 
съдържаща се в панкриаса се получават  дизахариди  малтоза и тризахарид-
малтотриоза. Те се разграждат от ензима малтаза и се отделя глюкозен остатък от 
веригата.Ензим премахващ разклоненията води до разграждане на алфа 1,6 връзките 
получава се глюкоза която се принася чрез кръвообращението до различните тъкани и 
се усвоява

Вътреклетъчно разграждане на гликоген

Вътре в клетката глюкогена се разгражда с участие на 3 ензима :1глюкоген 
фосфорилаза 2.ензим премахващ разклоненията 3.фосфоглюкомутаза

Първият ензим се регулира алостерично и има 2 форми активна и неактивна.Този 
ензим разкъсва алфа 1,4 връзките от нередуцирания край на гликогена при което се 
получава глюко 1 фосфат.Ензима премахващ разклоненията оставя пренасящите до 
разклонението алфа 1,4 свързани остатъка в/у не редуцирания край на линейната част
и така удължава линейната верига и дава възможност за действие на първия 
ензим.Разклоняващия ензим разкъсва и алфа 1,6 връзките и се получава глюкоза.Така
се получават линейните остатъци и се доизграждат до първия ензим .Получения 
глюкозо 1 фосфат се превръща от фосфоглюкомутаза до глюко 6 фосфат който може 
да се доразгради в глюколизата или да се превърне в глюкоза и това става в черния 
дроб.

Синтез на глюкогена

Глюкозата се активира чрез фосфорилиране до глюкозо 6 фосфат под действие на 
ензима хексокиназа.Глюкозо 6 фосфата се превръща в глюкозо 1 фосфат под 
действие на ензима мутаза.Ензимно пирофосфорилаза катализира прехвърлянето на 
глюкозата от глюкозо 1 фосфата към уридин 3 фосфата.Получава се уридин 
дифосфат глюкоза и се отделя пирофосфат.Уридин дифосфат глюкозата се прехвърля
към белтък наречен гликогенин.Глюкозата се свързва с ОН- група на тирозинов 
остатък в гликогенина така се образува глекогенов зародиш.Ензима гликоген е само 
гликолизиращ се ензим които добавя още няколко глюкозни остатъка от УДФ глюкоза 
така се формира зародиш за действие на гликоген синтазата .Този ензим добавя 1 по 1
глюкозни остатъци от УДФ глюкозата към нередуциращия край на веригата и се 
образуват алфа 1,4 връзки.Когато веригата нарасне до 11 глюкозни остатъка 
разклоняващия ензим пренася фрагмент от остатъци от края на веригата към края на 
ОН- групата .

Регулация на гликогенолиза /разграждане на гликогенен и гликогеносинтеза/

Хормони като глюкагон и адреналин увеличават количеството на цикличния аденозин 
монофосфат което предизвиква активиране на гликоген фосфорилазата която участва 
в разграждането на гликоген.Хормона Белтък има обратния ефект инхибира гликоген 
фосфорилазата.Гликоген синтазата се индиктивира от посредници на хормони като 
цикличен адепозин монофосфат.

Мазнини

Обща характеристика.Фосфолипиди-те са полярни йонни свойства.Ди естери на 
Н3РО4 във която една нейна киселинна група е естерифицирана с диацилглицерол 
или свингозин а друга киселинна група е естерифицирана с алкохол  N съдържащ или 
инозитол . Те имат хидрофилна глава с фосфатната група и свързвания към тях 
алкохол и дълга хидрофобна опашка от мастни киселини прекрепени към първа и 
втора позиция на глицерола .Към фосфолипидите се отнасят фосфоглицероли или 
глицерофосфатиди.Те са главен компонент  като липидната съставка в 
мембраните.Той е важен междинен метаболит в синтезата на 3 ацелглицероли и 
фосфоглицероли но в тъканите не се среща в големи количества.Лецитините са най 
разпространените фосфолипиди в клетачната мембрана.Те съдържат холин които под 
формата на ацетилхолин е важен за предаване на нервното възбуждане и е като депо 
за метилови групи.Друг представител е лизолецитин .Има действие като жлъчните 
киселини и улеснява емулгирането на мазнените в храносмилателния тракт .Друг 
представител свингофосфолипиди съдържа свингозин вместо глицерол Сфингозил е 
ненаситен амино алкохол церамидите са производни на свингозила в който NН2 
групата на свингозила е ацелирана с висша мастна киселина.Свингомиалинът в 
миалиновите обвивки на нервите в централната нервна система съдържа