Атентатът в Бургас

есе

Всички си спомняме ужасните събития от 15 Септември, 2001 година, когато 

Световният Търговски Център рухна пред очите ни. Тогава сякаш човечеството осъзна 
какво означава атентат, разбра какво е „камикадзе” и най-тъжното – какво е невинна 
жертва. Нима някой от загиналите невинни е имал отношение към Икономическата и 
Политическа система на САЩ?!

И така тероризмът пренесе войната от военните лагери и казарми в света на 

обикновения, на случайния човек. Атентатите пренесоха смъртта от бойното поле на 
улицата, в домовете ни, в сърцата ни. Няма човек, който да не си спомня топката в 
гърлото, заради страха и ужаса и заради онова неясно, но толкова отчетливо усещане, 
че е извършена някаква несправедливост.

Дълбоко в интимния свят на човека има сякаш една машинка, която вярно 

отмерва морално – неморално, правилно – грешно, низко – благородно, долу и горе. И 
тя по никакъв начин не се влияе от полемиката на средата, от социалнополитическата 
обстановка и игрите на властимащите. Тя борави с други категории, непознати на нито 
една обществена, социална, икономическа или политическа структура. И каквото и да 
изпишем за тероризма като явление, имащо, както своите причини, така и своите 
последствия, именно с онази наша машинка, знаем интуитивно, че в цялата тази „игра 
на смърт” има нещо порочно, несправедливо и крайно унизително.

В последните няколко години тероризмът се утвърди като социално-правен 

феномен, който силно привлича вниманието на учени, политици и законодателите на 
цялата световна общност. Корените на това асоциално явление са заложени още в 
древността, когато са извършвани терористични действия, главно под формата на 
атентати и заговори, завършващи най-често с убийство на владетели и високопоставени 
държавници. Понятието “тероризъм” е с латински произход – в буквален превод – 
страх, ужас. Същинското международно сътрудничество в борбата с тероризма, 
започва през 30-те години на 20 век. Тероризмът е обществено опасно явление, което се 
изразява в използването на сила или заплашване с крайно насилие, за постигане на 
конкретни политически цели. Отличителни черти на тероризма са : подкопава и 
отслабва държавните структури и създава проблеми за тяхното нормално 
функциониране; широко популяризиране на идеите на съответните терористични 
организации; внезапност на действието – изненада-конспиративност (секретност) на 
терористичните групи. Посочените основни черти на тероризма дават възможност да се 
направи разлика между него и организираната престъпност. При извършването на 
терористичните акции се използват много от типичните за криминалните деяния 
механизми, но съществената разлика трябва да се търси в стратегическата цел, която 
преследват терористите, а именно – осъществяване на политически задачи 
(подкопаване на вътрешния ред; на сигурността; на законността и т.н.).

През последните 20 години тероризмът придоби особено опасни размери. 

Терористичните актове затрудняват държавните структури, пречат на провеждането на 
международни форуми, създават напрежение,страх и несигурност в отделните държави. 
Най-сериозни последици от тероризма са икономическите загуби и гибелта на хиляди 
невинни и беззащитни хора. Всичко това поражда необходимост от обединяване на 
усилията на международната общност за противопоставяне на тероризма. Възниква 
потребност от сътрудничество между държавите, с оглед изграждане на юридическа 
база и изработване на ефикасни международни форми и способи за борба с това 
явление. Първа сериозна стъпка в това направление е Конвенцията относно 
преследване на тероризма, подписана в Женева през 1937г. независимо, че