Всички графични данни в компютъра могат да се разделят на двa типа: растерни и 
векторни. Първите представляват математическо описание на обектите в тях като точки 
с координати, начина и типа връзка между тях (права линия, дъга и др.), както и 
запълването им - с един или няколко цвята и начина им на смесване. Най-просто 
казано, векторните формати са описателен вид файл по математически формули за 
контури (вектори) и запълването им. Използват се основните геометрични фигури 
(кръг, квадрат, триъгълник и т.н.), за да се постигнат по-сложни. Повечето такива 
формати могат да съдържат в себе си и вградени растерни картинки по технологията 
OPI (Open Prepress Interface). Тя е разработена от фирмата Aldus (производителите на 
PageMaker, преди тази програма да стане собственост на Adobe) и накратко 
представлява следното: когато във векторен формат импортнете растерен, не се слага 
картинката, а само нейна олекотена версия (preview), а в процес на печат се отпечатва 
оригиналът. Сложността при векторните формати идва с прехвърлянето от една на 
друга програма и платформа, което се получава от различните алгоритми, използвани 
за построяване на векторите и описанието на растерните обекти. Най-популярните 
векторни формати са EPS, PDF, PS, както и вътрешните формати на армадата програми 
за графика и чертане (Corel Draw!, Macromedia FreeHand, Windows MetaFile, Autocad и 
прочие). 
Растерният файл е устроен още по-просто. Той представлява правоъгълна матрица 
(bitmap), разделена на малки квадратчета, наречени пиксели (pixel - picture element). 
Лесно може да ги видите, ако увеличите произволна картинка до максимум с програма 
за разглеждане (например ACDSee или PaintShop Pro). Те могат да бъдат разделени на 
два типа: предназначени за екран и за печат. Към екранните спадат GIF, JPEG, BMP, 
PNG, а от печатните най-популярен е TIFF-ът. Основната разлика между тях е 
наличието на параметъра Print Size (печатен размер) във вторите, което е dpi (dots per 
inch) или иначе казано съотношението количество точки на квадратен инч. За 
повишаване на общата култура - едно уточнение: един инч е 2,54 см. 130 dpi е окей за 
печатане на вестник, а 300 dpi се приема за максималната наситеност за 
висококачествен печат (списания, каталози и т.н.). В редакцията на списание PC Mania 
се работи на 225 и/или 250 dpi. 
Друга основна разлика между vector и raster e възможността един eps (стига в него да 
няма сложена картинка) да бъде увеличен стократно без да се прецака качеството на 
визията и големината на файла да порасне драстично! Това става елементарно - просто 
в описанието на точките и линиите се казва, че разстоянието меджу тях е 100 пъти 
повече! Това за жалост, не може да се направи с битмап картинка. При тях големината е 
фиксирана и всяка промяна в размера прави катринката все по-мътна и размазана. 

Малко растер 

GIF (CompuServe Graphics Interchange Format) 
Формата GIF е разработен през 1987 година от фирмата CompuServe за предаване на 
растерни изображения по мрежи. През 1989 година форматът е модифициран и са 
добавени поддръжка на прозрачност и анимация. GIF ползва LZW-компресия, която 
позолява "смачкването" на файлове, в които има подобни цветове (лога, надписи, 
схеми). Методът за компресия LZW (Lempel-Ziv-Welch) е разработен през 1978 година 
от Лемпел и Зив. При него идеята е близките цветове да се запишат като едно описание. 
Например, ако в една картинка има на 50 места розово то се запазва като едно и се 
указва къде ги има, а не като 50 цвята. GIF позволява записването на изображение и в 
режим Interlaced (през един ред по хоризонтал). Идеята е да видите картинката по 
време на зареждане в браузера (бел. авт. Моzilla Rulez). Другите екстри на този формат