СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ.......................................................................................................................1

‘’Стресът е вкусът на живота’’

Х. Селие

УВОД

     Ако разгледаме стресът  от  гл.т. на хармонията, която съществува 
между човека и заобикалящата го среда  то трябва да се отбележе ,че човек 
е подложен  на изисквания, които не отговарят на неговия 
капацитет,нужди или наклонности, тогава   възниква дисбаланс, който 
става причина за появата на стрес. Ако човек успее да се приспособи  към 
новите условия, то нивото на стреса ще намалее и впоследтвие ефектът 
може  да бъде положителен.Така например едно рязко предизвикателство, 
като нов проект,труден за изпълнение ,може  да има стимулиращ ефект и 
да възбуди инерес.Но, ако   лицето не е способно да се справи и ако 
стресът стане хроничен елемент,изтощаващ  ежедневието, неговото здраве 
е изложено  на риск, дори животът му  може да бъде застрашен.
  Ето   защо   стресът   се   е   превърнал     в   един   от   сериозните     проблеми   в 
днешно време  и представляващ     заплаха   за  физическото  и  умственото 
здраве на хората.
    Актуалността   на   проблематиката     за   стреса   на   работното   място   и 
възможностите   за   неговото   намаляване   или   елиминиране     се   засилва   в 
днешното   напрегнато   време.Интензификацията   на   труда   и   повишаване 
изискванията   към   всяко   работно   място   поставят   служителите     и 
работещите в спешно отделение   в ситуация на постоянно напрежение и 
несигурност   особенно   в   екстремна   ситуация,изискваща   бърза   мисъл   и 
точни   действия   ,насочени   към   спасяване   на   човешки   живот.Ето   защо 
изборът на тема в настоящата  дипломна работа,произхожда от по- горе 
написаното   и от това, че работя  там и бих желала да   разбера кои са 
стресовите   фактори   на   работното   ми   място     и   да   открия   начини   за 
намаляването  им, с което ще се чувствам полезна на организацията си в 
която работя.

   Целта

 на настоящата дипломна работа  е да се анализират стресогенните 

фактори, оказващи  влияние  на работещите в спешно отделение.

Задачите са:

1.

Да  се   направи  теоретичен  анализ    на  стреса,  на  професионалният 
стрес, на теориите за стреса.

1

2. Да се проведе изследване  сред работещите в спешно отделение гр. 

Павликени за да се уточнят  причините за  професионален стрес.

3.

Да се идентифицират   факторите, които провокират професионален 
стрес.

4. Да се анализират получените резултати.

5. Да   се   определят   подходи     с   оглед   намаляване     стресогенните 

фактори в спешно отделение.

Обект

  на   изследването   са   работещите   в   спешно   отделение   при   ФСМП 

гр.Павликени , а това са лекари, мед.фелдшери, шофьори, санитар.

Предмет

  на     изследването     е   влиянието   на   стресът   и   стресогенните 

фактори  върху работещите в спешно отделение и връзката му с бърн аут 
синдрома.

Хипотезата 

може да бъде формулирана така: 

Ако се идентифицират   стресогенните  фактори,   които оказват влияние 
върху   работещите   в   спешно   отделение   гр.Павликени,то   ще   се   намерят 
възможности и стратегии   за тяхното намаляване и/или елиминиране   на 
влиянието им и начини за своевременна реакция  спрямо стреса в условия 
на екстремна ситуация.

Методи,

 използвани при  проведеното изследване  са:

 1.Наблюдение в естествена среда.

2. Анкетна карта за стреса ,съставена от въпроси,  касаещи 
професионалният стрес в медицинското заведение.

3.Бърн аут въпросник . –Представлява въпросник за изследване 
симптомите на бър аут.

4.Тест за определяне нивата на стрес.

2

I ГЛАВА.  ТЕОРЕТИЧНИ ПОСТАНОВКИ ЗА 

СТРЕСА

1.1.

СТРЕС. ОПРЕДЕЛЕНИЕ.БЛИЗКИ ПОНЯТИЯ.

    Стресът  е  навсякъде   около  нас , неизбежен  елемент  от съвремения 
живот. Човек   преживява   стрес    още   със   събуждането    си сутрин, с 
вземане  на  решение    какво  ще  облече, с   преключване  на работния  му  
ден  и  така  докато  всичко  не  се  повтори  отначало .
Още  в  началото  на  80 –те  години  списание  ‘’Тайм’’ излиза  с  водеща 
статия ’’Стресът – епидемията  на  80 - те   години’’ . Написано  е   като  че 
ли  става  дума  за  нов  вид  чума . От  тогава  до  днес  много  изследвания 
доказват,   че     проблемите     свързани     със     стреса     прогресивно     се 
увеличават .
 Наричат  го  и  ‘’Проклятието  на  20 век ’’. Смята  се , че  е  причинил  
повече  болка  на  хората, от  който  и  да  е  друг  проблем , познат  на 
модерната  медицина , защото  неговото   влияние   не  познава  граници’’ . 
Една  от  теориите  за  развитието  на  рака  предполага, че  всеки  човек  в 
някакъв   етап   от   живота   си   развива   рак . Различието   между     този , 
който  става  жертва  и  който  не, е  в  начина  на  отговор  на  имунната 
му     система.   Този     който     преживява     повече     стрес     е     с   по   -голяма 
предпоставка  към  развитие  на рак.’’  [А. Русинова ; Г. Караиванов ; 2000 
г ; стр. 2 ]
  И  все  пак  стресът  е  неизбежна  последица  от  живота , най-малко  за 
това, че  раждането  е  вероятно  първото  стресово  събитие. Без  стрес   не 
би  имало  живот .
Относно  същноста  и  съдържанието  на  понятието  стрес  съществуват 
много     хипотези.   За     да     получим     по-   ясна     представа     за     него     ще 
определим  природата   на  понятието  стрес  историографски .
 Думата  стрес  произхожда  по  всяка  вероятност  от  латинската   дума 
stringere  ( стягам ,затягам )   и   се   използвав   в     английския   език   при 
описване  на преживяванията  и  поведението  на  човек ,  далеч преди  да 

3

бъде     дадено     формално     научно     определение     за     приложение     във 
физиката  и  техниката. За  първи  път  думата  стрес  ( според литературни 
данни )  се  използва  от  английския  поет  R .Manning  около  1303  година 
в  труда  му ’’ The Handlying Synne ’’.
През   17   век   думата   стрес   означавала ’ ’ тежко изпитание, бедствено 
положение  или  нещастие ’’ . [Ив. Темков, Хр.Попов; 1987 г ; стр.15]
През  18  и  19  ве к този  смисъл  на  думата  се  заменя  с друг, според 
който     понятието       означава   ’’   сила,   натиск,   напрегнато     или     голямо 
усилие’’ . 
  Във  физиката  стресът  е  понятие  приложимо  за  твърди  тела .То  се 
използва   за  да   обозначим  вътрешна  сила, породена  във  всяко  тяло  от 
въздействието    на   каквато   и   да     била   сила, стремяща   се     да   го 
деформира. 

  През   19   и   20   век   понятието   стрес   и   напрежение   ( в   ненаучния 
смисъл     на     думата   )   са     считани     за       фактори,   предизвикващи 
неразположение   и   психично     заболяване. През   1910   год.  W.  Osler    в 
лекцията     си       върху         Ангина     пекторис   (   гръдна   жаба   )    изказва 
съображение, че  това  състояние  се  среща  особено  често  сред  евреите 
от   деловите   среди, чиято   нервна   система   поради   напрежението   и 
начина  на  живот  се  натоварва  до  крайна  степен, а  организмът  им  е 
подложен   на   стрес , който   както   изглежда   е   главния     фактор   при 
случайте  на   ангина  пекторис.

 Петнадесет  години  по-късно  W .Cannon  използва понятието   стрес  при 
лабораторни  изследвания  на  реакциите  на  борба  или  бягство -‘’figth  or 
fligth’’ .  С  тези  понятия   той  тълкува  хомеостатичните  тенденции  на 
живите     организми     т.   е.     Ограничаването   съпротивлението     на 
деформация,   респективно       възтановяването     на     първоначалното 
състояние,   когато     им     въздейства     външна     сила     или       някой     друг 
нарушаващ  равновесието  им  агент. Той  изследва  опитни  животни  като 
наблюдава     реакцията     на     надбъбрека     и     симпатикусовата     нервна 
система, изложени  на  студ, хипоксия, хипогликемия, загуба  на  кръв  или 
възбуда  и  стига     до  извода, че  изследваните  животни  са  били  под 
стрес   , чиято степен   може  да  бъде   измерена. През   1932 год.  Той 
установява увеличеното  отделяне   на  адреналин   при  емоции  на  страх 
и  ярост.
След  около  още  15  год. - в  края  на   30- те   и  първата  половина  на  40-
те   год.  Ханс     Селие    описва    подробно   реакцията    на   лабораторни 
животни  спрямо  различни  увреждащи  фактори ,като бактерии, токсини , 
травми, студ, горещина  и  др. И  изтъква, че  при  каквото  и  да   било 
въздействие    в    тази   реакция    се   въвлича    хипоталамо – хипофизо  –
надбъбречната     система,   която     отделя     кортикоиди   (   адреналин   и 
кортизон).   Промените,   който     посочените     агенти     предизивкват     в 
организма ( атрофия   на   тимуса   и   на   лимфни   възли, потискане   на 

4

възпалителни реакции, разязвяване  в  стомаха  и  др.)  го  мобилизират  за 
отбрана   срещу силно  дразнене  на  стресора .
 Тази  реакция  Ханс  Селие  нарича  ‘’ общ  адаптационен  синдром’’  или 
синдром  на  биологичния  стрес,  за  който  ще  опиша  по-късно .
Почти   по   същото   време     през   40 -те   и   50 – те   год.  H.  Wolff   и 
сътрудници  (1950)  описват  различни  заболявания, предизивкиани  от’’ 
стресогенните  жизнени  събития’’.  Както  Ханс  Селие,  така  и   Н. Wolff 
приемат,  че  стресът  е  едно  състояние  (condition)  вътре в  организма . 
Докато     Wolff   не   посочва   как   би   могло   да   се   разпознае     това 
състояние,   Х.   Селие   изтъква,   че     наличието       му     се     обуславя     от 
физиологичните   и  патологичните  промени, който то  предизвиква.
W.Cannon , H.Selie  и  H. Wolff   разработват  своите  схващания  за  стреса 
в     биологичните     системи,   които     изграждат     познания,   които     стават 
причина  за  непрекъснатото  претоварване , коригиране  и  дори  понякога 
за     отхвърляне       на     концепцията     за     хомеостазата     или     нейното 
възприемане  от   психологията, социологията, социалната   психология  и 
философията.
 Трябва   да  се  отбележе ,че  концепцията  за  стреса   днес  за различните 
автори  означава  различни  неща.
R.Lazarus  (1966)    говори     за     психичен     стрес   (psychological  stress)  . 
Процесът  на  психичния  стрес   според  него  от  познавателните  процеси 
на  индивида т.е.  от  неговата  преценка  на  ситуацията.
C.Spielberger   (  1972  )  определя     стреса     като     резултат       на 
външни  сили, респективно   на  обективните  свойства  на  стимулите  или 
условията     на     обкръжаващата       среда,   които     се     характеризират     с 
известна  степен  на  обективна  опастност.
Към  понятието  стрес   J.Miller  (1965) използва  думата  заплаха  като  се 
стреми     да   обясни     въздействието   върху   индивида   на условия   от 
обкръжаващата   среда, нарушаващи       неговото   стабилно   състояние. С 
понятието     стрес       се     обозначават     външните     фактори   ,   които     вече 
въздействат  върху  индивида, а  с  понятието  заплаха  факторите, които 
индивида   очаква  да  му  въздействат .
J. McGrath  (1970 г. 1976 )  определя   стреса   като   доловено   осъзнато 
реално  несъответствие  между   изискванията   на   обкръжаващата   среда 
и   индивидуалните   възможности   за   посрещане   на   тези    изисквания. 
Това  е  т. нар .  професионален  стрес ,  когато   съществуват  условия , 
които   препятстват   адаптирането   към  тях .
B.Margolis , W. Kroes ( 1974 )  определят   професионалният  стрес  като 
състояние   на   взаимодействие   между   харктеристиките   на   работника 
и  самата   работа ,  което   нарушава   психичната   или   физиологичната 
хомеостаза .
   Други     учени     T.Beehr    и     L.Newman     (  1978  )  го   определят     като 
ситуация в  която    свързаните   с  работата  фактори   взаимодействат  с 
работника , принуждавайки     го     да     промени     своето       психично     и 
( или)

5

    Физиологично      състояние    по      такъв      начин  ,  че      личността       е 
задължена    да   се   отклони   от   своето   нормално   функциониране . 
    Съществува     и     понятие     като     емоционален     стрес     .Ф   .П   . 
Космополинский  (1976)  счита, че  ‘’ емоционалния стрес   е   системна 
реакция   на  организма  спрямо  емоционалните  дразнители  (стресори по 
Х.Селие)  със  значителна  сила ( за разлика от емоционалните състояния, 
произтичащи   без   особено   напрежение   на   организма), насочена към 
създаване  на  ново  равнище  на  адаптация ( или  форми на  поведение ) 
на  организма  в  отговор  на  променящите   се  условия. ’’ [по Ив.Темков, 
Хр.Попов, 1987; стр21 ]
Този  автор  приема, че  емоционалният стрес  представлява  поведенческа 
реакция  на  организма  във  формирането   на  която  участват  кората  на 
главния  мозък  т.е.  съзнанието, мотивациите, отношенията, нагласите  и 
останалите   психофизиологични   процеси, определящи  насочеността  на 
емоционалните  реакции  и  тяхното  качественно  своеобразие.
За  да определим  по-точно  стреса   е  необходимо  да  го  разграничим  от 
сродните       на     него     психични     състояния,     като   тревожност,   страх, 
фрустрация,  агресия,  криза.

  ТРЕВОЖНОСТ И СТРАХ 

      Първоизточникът     на     думата     е     латинската    anxietas.  Тревожните 
състояния     в     психологията     и     психопатологията     се     определяткато 
състояния     на     тревога,   безпокойство.   Терминът     тревожност     става 
популярен  едва  през  30-те  год . С  превода    на   Фройдовият труд ’’ 
Проблемът   на   тревожността   ’’.   Най-общо     може     да     се     каже,   че 
тревожността     е   ’’безпредметна’’   емоционална     реакция,   защото 
стимулите     които     я     предизвикват,   са     неизвестни     или     силата     на 
емоционалната  реакция   е непропорционална  и   по-голяма  от  степента 
на  обективната  опастност.
   В  противовес  на  тревожността   страхът  е  винаги  свързан  с  даден 
обект   и   съответства     на   инензивността   на заплашващата   опастност. 
Така  страхът  дава  възможност  на  индивида  да  отстранява   заплахата 
чрез  предприемане  на  целенасочени  действия. Следователно  страхът  е 
съответнана   опасността   реакция   т.е.   реакция   насочена   към   разумно 
волево  действие, целящо  преодоляване   или  избягване  на  опастност.
От значение  е  да  се  определи  тревожността  като  психично  състояние 
и   като  личностова  черта .
  Тревожността   като   личностова   черта   би   могла   да   се   обясни   с 
индивидуалните     различия     на     тревожно     предразположение   т.е. 
тенденцията   на   отделните   индивиди   да   реагират     различно         на 
ситуации, възприемани   като   заплашващи   или   неприятни. Индивиди, 
които  притежават   тревожността  като  личносотова  черта,  ще   изпаднат 
по-често    при   определени   ситуации  в    тревожност, от   онези  хора, у 
които  тревожността   като  проява  на  характера   е  значително  по-слабо 

6

набелязана . Трябва  да  се  очаква,    че  индивидите  със  силно  изразена 
тревожност     като       личностова     черта     ще     реагират     с     инензивна 
тревожност,   когато     възникват       междуличностови     взаимоотношения, 
представляващи  заплаха  за  собственото  ‘’Аз’’.
    Обяснението       на     тревожността     като     личностова     черта     изисква 
разискване     на     общото     и     типичното       в     многообразието     от 
индивидуалните     особености.   Интерес     представлява       виждането       на 
тревожността     в   качеството   и  на  личностова  черта  от Н. Д. Левитов 
(1969) , който  включва   в  нейния  положителен  вариант  адекватност  на 
дразнителите, самоконтрол, културални  форми  на    реакция   и  липса  на 
‘’лепливост’’   (т.е.     по-леко       изживяване     на     тревожноста   ),   а     в 
отрицателният     вариант     –     неадекватност     на     дразнителите   ,ослабен 
самоконтрол, резки  афективни  форми  на  реагиране  и  лепливост.
R.Deskart   счита,че   ‘’ надеждата   е   склоност   на   душата   да   убеждава 
себе си, че  това, което  тя  желае, ще     дойде,  за  да  отмине...,а  страхът 
е  склоност   на  душата  да  убеждава  себе  си, че  нещото  за    което  тя 
се   е   надявала,       няма   да   дойде, за   да отмине ’’ .[   По Ив.Темков , 
Хр.Попов, 1987 г, стр 23 ]
Фобия  се   употребява  при   тревожните  състояния  от  компулсивно  или 
очааквателно  естество, които  могат   да  бъдат  предизвикани  от обекти , 
животни,   въображаеми     идеи     или       особени     ситуации.   Тревожността 
свързана  с  фобии  е обективно,  предметно  свързана,  но  в същото  време 
тя  е  несъразмерна  на   обекта, който  я предизвиква  и  не  може   логично 
да  бъде  обяснена  посредством  този   обект.  Тези  фобийни  тревожни 
състояния   са  широко  разпространени (дори  сред  здравите )  и  показват 
тенденция   към  увеличаване.

ВРЪЗКА МЕЖДУ ФРУСТРАЦИЯ И СТРЕС

    Фрустрацията  е  сложно  преживяване , изградено  от  по-елементарни 
съставки ,  като  негодуване , огорчение , опасение . Тя  е  детерминирана 
от  събитие , което  бива  субективно  преживяно  като  пречка, загуба  или 
заплаха  за  дадени  ценности  и  представлява  заплаха  за  значими блага. 
Фрустрацията     е     свързана       с   дезорганизацията     на     съзнанието     ,   с 
дейността   и  поведението  на  човека , и  нейните  характеристики  могат 
да  се   превърнат   в  индикатори  на  адаптационните  възможности  на 
личността     към    социалното     обкръжение   .   Няма   пряка     зависимост 
между  социалното  адаптиране       и   фрустрираността  на  човек  тъй 
като   неговите   връзки   с    различни   форми  на  емоционалните  реакции 
или  с  т ехни структури   са   опосредствани  от  общия  психичен  строеж 
на  личността. 

ВРЪЗКА МЕЖДУ  АГРЕСИЯ И СТРЕС

7

     Може  да  се разглежда   като  проява  на  вътрешна  напрегнатост  и 
тревожност , вроден  импулс към    саморазрушение ,   личностен  стремеж 
към  изява  и  превъзходство.
 Агресивните   реакции  са най-разнообразни .  Могат   да бъдат  насочени 
към       собствената     личност   (автоагресия)   или       към   обкръжението 
(хетероагресия) . Когато     се   говори   за   агресия     се   има   в   предвид 
втория   вариант . Като   поведенчески   акт , тя   има   цел     и   план   на 
действие .  Целта   е  винаги  мотивирана , а   мотивацията   се  изгражда 
на  основата  на    ценностната  ориентация  личността  .
   В този    смисъл  проявите на агресия  могат 
   дабъдатреакция   на   външнонасилие или   даса планирали   и изпълнени 
вследствие  собствена ценностна позиция  на  субекта .

ВРЪЗКА МЕЖДУ КРИЗА И СТРЕС

    Понятието     криза   е   въведено   още   от   Хипократ   и   е   употребявано   в 
древната         медицина   в   смисъл   на ’’ връхна   точка     на   болестен 
процес’’ . В   съвремената     социална   психология   и психотерапия   се 
разглежда  като  заплаха ,  предизвикателство, напрежение  на  вниманието 
,  призив  за    промяна      в   действията.   Катализатор    на    личностово       и 
социално   развитие, който   руши   старите навици, предизвиква       нови 
реакции   и  става  решаващ  фактор  за  нови насоки  на  развитие .
Много  ясно  трябва   да  се  разграничи  кризата  от  стреса  и    неговите 
разновидности - кое  е   общото   и    кое  различното  между   тях . Двете 
понятия  в  значителна  степен   се  припокриват . Стресът  е  изобретен   от 
физиолозите  и  после     внедрен  в  психологията  и   социологията, но  все 
още  има  биологично  звучене . За  разлика  от  него  кризата   е   поначало 
рожба     на     социалната     психология,   социологията,   психологията. 
Отличителен     белег     между     тях     е       продължителността     им   -стресът 
покрива  много  малък  отрязък  от   време  в  сравнение  с кризата.

1.2.

СТРЕС И ТЕОРИИ, ОБЯСНЯВАЩИ СТРЕСА.  БИОЛОГИЧНА 

ТЕОРИЯ ЗА СТРЕСА

    Основател  и  основоположник  на  тази  теория , придобила  световна 
известност  свързана  с  откриването  на  един  универсален   механизъм  на 
адаптация   –   неспецифично     реагиране     на     организма     при     различни 
въздействия , Селие  нарича  ‘’ общ  адаптационен   синдром’’  или стрес. 
Теорията     за     стреса     бързо     напуска       рамките     на     биологията     и 
медицината     и     оказва     силно     влияние     върху     развитието     на 
неврофизиологията    и    психологията .
 Проф . Ханс  Селие е  роден  през  1907 год . в  семейството  на  лекар  в 
гр. Комарно  днес  Чехия . Завършва   медицина  в  Парижкия университет , 
по   –късно     учи     в     Рим     и     Париж   ,   но     като     убеден     хуманист     и 

8

антифашист     е     принуден     да     емигрира     в   Канада   ,   където     оглавява 
Института  по   експериментална    медицина  и хирургия  в  Монреал .
Автор  е  на  много   книги  за  стреса  и  свързаните  с  него   проблеми  
като ’’ Стрес ’’ (1950 , ’’ Стресът  на  живота ’’ (1956) ,’’ От  мечтата  към 
откритието . Да   бъдеш   учен ’’ (1964) , ’’ Стре   и   стареене ’’ (1970) , ’ 
‘’Стрес  без  дистрес’’ (1974)  са  преведени  на  много  езици .
 Още  в  Чехия  като  млад  учен започва  да  изследва  неспецифичните 
реакции  на  организма  при  болестни  състояния , обединени   по- късно в 
хипотезата    за   общия  адаптационен  синдром   ,  открива  редица  нови 
факти   и   явления   в   ендокринологията   и   хуморалната   регулация   на 
организма   .   Като     един       от     най   -   крупните     учени       биолози     той 
продължава     традициите     на     материалистическото     есествознание   , 
свързано  с    имената на   Клод  Бернар , И.М.Сеченов  и И .П .Павлов .
Именно   на   много   здравата   спойка   между       науката   и   живота   той 
издига   едно  свое         кредо  ’’да  заслужим  любовта  на  ближния’’  на 
базата  на  което  изгражда     своя  концепция , която  според  собствените 
му   думи ’’ ми   помогна   твърде   много   в следването   на   щастлив   и 
стабилен  жизнен   път  през  всичките  трудности  и  превратности  на  моя 
дълъг  живот и аз  се  надявам , че   тя  може  да помогне  на  много други ’’ 
[ Х.Селие ,1982,    ]
Завършва  земия  си  път  през  1982 год – на  75  год .
Четири  десетилетия  минават  от  живота  му , отдадени    в  изследване  на 
лабораторни     животни         и     търсене     на     причини     за     реакциите     и 
поведението  на  животните .
И    така  , Х  . Селие     установява   , че     факторите   които   предизвикват 
биологичен  стрес  са  различни , но  организма  реагира по  един  и  същи 
начин   на   всеки   от   тях , нарича   тези   фактори   – стресори. Те   са 
различни   ,   но     независимо     от     това     предизвикват     една     и     съща 
биологична стресова  реакция  в  организма . Според  Х. Селие  стресът  е 
‘’неспецифичен   отговор   на   тялото   на   всяко   поставено   пред   него 
изискване’’     .Всяко   изискване     което     е     поставено     пред     човешкия 
организъм  е  уникално т.е . специфично . Когато  сме   изложени  на  студ , 
ние     започваме     да     треперим     за     да     произведем       повече   топлина, 
кръвоносните  съдове  се  свиват  за  д а  намали   загубата     на   топлина 
от  повърхността  на   тялото  .   Когато  ни  е  топло, обратно  започваме 
да се  потим  защото  изпарението  на  потта  от  повърхността  на   кожата  
има   охлаждащ   ефект . Когато   консумираме   твърде   много   захар     и 
нивото  на  кръвната  захар  ни  се  покачва  като  организма  изгаря  част 
от  нея   и  част  от  нея  отделя  за  да   се  нормализира  нивото  .  Така  е  и 
с  лекарствата  и  хормоните , например   диуретика  фурантрил  увеличава 
диурезата , а   хормона  Адреналин  ускорява   пулсът , покачва  кръвното 
налягане , хормонът  инсулин  намалява  нивото   на    кръвната  захар  т.е. 
каквито  и  изменения  да  предизвикат  всички  агенти  те  имат и  нещо 
общо     по     между   си   -засилват     изискването         за   преустройство       на 
организма  ,  това       изискване    има    неспецифичен  характер    ,което    се 
изразява   в   приспособяване     към   определен   проблем , независимо   от 

9

това  какъв  е този  проблем . Всичко  това се прави от нашия  организъм 
за     да       възтанови     нормалното     си     състояние   .   Това     неспецифично 
изискване  за  действие  като  такова  представлява  и  самата  същност  на 
стреса.
Тук   няма     значение   дали   стресора     е   приятен     или   неприятен . 
Значение     има       силата     на     изискването     поставено     пред 
приспособителния  капацитет  на  организма .  Ето  защо  всяка  нормална 
дейност   както  и  страстна  прегръдка  причинява  значителен  стрес , без 
причини     вреда   .   Положителния     стрес       се     нарича   еу     стрес   ,   а 
отрицателния , увреждащия ,неприятния  се  нарича  дистрес .
Терминът  стрес  не  може  да  се оприличи  с  нервното  напрежение  или 
със   силното   емоционално   възбуждане . При   хора   с   по - възбудима 
нервна   система , емоционалните   стимули   са   в   същност   най - често 
срещаните стресори . Но  това  не  значи , че  при  по -  низшите  растения 
и   животни , които   нямат   така   развита   нервна система не   изпитват 
стрес.
Стресът  не е  нещо  , което  трябва  да  се  избягва -  а  и  не  може   да  се 
избегне   .   Когато     човек       е     отпуснат     и     спи     ,   той     пак     е     под 
въздействието   на  определен  стрес . Сърцето  продължава  да  изтласква 
кръв   към  жизнено   важни  органи , мускулите  да  движат  гръдния  кош  
за   да   продължава   да   диша . Дори   мозъкът   му   не е   в   състояние да 
почива . Пълната  липса  на  стрес  означава  смърт .
По     какъв     начин     различните     стимули     произвеждат     един     и   същ 
резултат?
Лабораторните  експерименти , които  прави  Селие  започват  още  през 
1926 год . когато  е  бил  студент  втори  курс  по  медицина .Тогава   е 
търсел  още  проблема  за стереотипната  реакция .Изследвал  лабораторни 
мишки   като   им   инжектирал   ралични   токсични   извлеци   от   жлези , 
подлагал   ги   на   различни   увреждащи   фактори   като   топлина студ , 
травми,   бактерии,   токсини   .   Всички     те     предизвикали     комплекс     от 
едновременно  настъпващи  промени в даден  орган  т.нар. ‘’стереотипен 
синдром ’’   в   които   участва     хипоталамус – хипофиза - надбъбречна 
жлеза , която  отделя  кортикоиди ( адреналин  и  кортизон ). Промените , 
които  настъпили  в  следствие   на  посочените  агенти  са  атрофия  на 
тимуса , на   лимфните   възли , поява   на   язви   по   стомашно - чревния 
тракт   и   хиперактивност     на     надбъбречните     жлези   ,потискане     на 
възпалителните   реакции   ,   които     мобилизират     организма     за     отбрана 
срещу   силното  дразнене  на  стресора . Тази   реакция  Селие   нарича 
през  1936 год ‘’синдром , предизвикан  от  различни  вредни  агенти ‘’ , 
последствие  претърпял  промяна  под  наименованието  общ адаптационен 
синдром  или  синдром  на  биологичния  стрес . Най – общо  протича  в 
три фази :
  1. Реакция  на  тревога 
  2. Фаза  на  съпротивление.
  3. Фаза  на  изтощение

10

 При  сигнал  за  тревога   и  при  условие , че  въздействието  на  стресора  
е съвместимо  с  възможностите   на организма , той  се мобилизира  към 
промяна     характерно     за     началното     въздействие     на   с   тресора   .   Но 
съпротивлението на организма намалява  и  ако  стресорът  е  много  силен 
( силни изгаряния, висока темепература ) , може  да  настъпи  смърт .
През   фазата   на   съпротивлението ,ако   въздействието   на   стресора   е 
съвместимо   с  приспособяването   настъпва  фаза  на съпротивлението . 
Признаците   на   тревога   изчезват , а   съпротивлението   нараства   над 
нормалното   .   Организмът     се     подготвя     за     борба     или     бягство     от 
стресора.
В     третата     фаза     в     резултат     на     продължителното     въздействие     на 
стреора,   към     който     организмът     се     е   приспособил   ,   адаптационта 
енергия  се  изчерпва ,а признаците  на реакция на  тревога   се  появяват 
отново   , но   за   жалост   необратими   настъпва   смърт   за   индивида   в 
следствие  нарушаване  тъканите .
Най - голямо  значение  придобива   ролята  на  адреналина  в  стресовата 
реакция  , които   се     покачва     и  играе     важна    роля    в  о тговора      на 
организма  на  стреса . За  поддържане  равновесие  на  вътрешната  среда 
на     организма   (хомеостазата)     най-   голямо     значение       има     оста 
хипоталамус     -       хипофиза   –   кора     на     надбъбрека   .   Това     е     една 
координатна  система  състояща  се  от   хипоталамус  ( област в мозъка , 
разположена   в  основата  на  черепа , които   се  свързва  с  хипофизата 
регулираща   дейноста   на   надбъбречната     жлеза . Стресорът   възбужда 
хипоталамусът  и  предизвиква  в  него   производство   на  субстанция , 
която  стимулира   хипофизата  за  да  започне  да  отделя  Аденокортико 
тропен  хормон ,  които  на  свой  ред   активира  надбъбречните  жлези  и 
води   до   отделяне   на   кортикоиди   (кортизол) . При   кортикален   стрес 
кортикоидите   нямат   особена   роля .     При   продължителен   стрес   те 
активират  обмяната  на  веществата .Това  води  до образуване  на кръвна 
захар   от   мазнини   или   белтъчини    така   се   осигурява    енергия    за 
организма , необходима  за  да  се справи  с  предизвикателствата . Друга 
характерна   чертана   стресов а   реакция   е   възникването   на     пептични 
язви     на     стомаха     и     червата   .   За     това     спомага     съдържанието     на 
кортикоиди  в к ръвта   и   автономната  нервна  система , която  се  състои  
от две   части – симпатикус   и   парасимпатикус .   Вегетативната нервна 
система  регулира  функциите  на органите  на тялото  като  го  подпомага 
автономно  да  се  приспособява   към  променящите  се външни  условия . 
Под  нейно  управление  са  гладката  мускулатура , кръвоносните съдове, 
сърцето   ,   жлези     с     вътрешна   секреция   .   Симпатикувата     и 
парасимпатикувата   част   функционират   на   противоположен   принцип 
като   например   симпатикуса   ако     се   активизира   води   до     засилване 
обмяната  на  веществата , повишава  честотата  и  силата  на съкращаване 
на  сърдечния  мускул , увеличава  се  количеството  на  разпратена  кръв 
към вътрешните  органи   . Бронхите  се  разширяват   за  да  се  увеличи 
притока    на    кислород  .  Засилва     се    секрецията    на    потните  жлези  . 
Зениците  се  разширяват , забавя  се  дейността  на  стомашно - чревния 

11

тракт   .   При     активация     на     парасимпатикуса     спада     обмяната     на 
веществата  т.е.  противоположно   работи  на  симпатикуса . Бронхите  се 
свиват , засилва   се   единственно     дейноста   на   задстомашната   жлеза , 
активизира  се  стомашно-чревния тракт.
Под  въздействието  на   стресора , настъпват  промени  в хипоталамуса , 
хипофизата   ,   надбъбречните       жлези     и     стомашно   -   чревния   тракт, 
организмът       увеличава       физиологичната     си     активност     като     по 
механизма   на     обратната   връзка   се стреми   да   регулира   и   прекрати 
реакцията  като   запази  хомеостазата  си .

Стресор

↓

Хипоталамус

↓

Хипофиза

↓

Надбъбречни жлези

↓

Тимус

  Инцидентни  или  краткотрайни  стресори  не  причиняват  дългосрочен 
ефект     в     организма   ,   докато     продължителното     излагане     на     стрес 
причинява     физиологично     изтощение   .   Селие     открива   ,   че     всеки 
организъм  има  опитмално  ниво  на  стрес  и че както  свръх  излагането , 
така   и   недостатъчното   излагане     на   стрес   причиняват   влошаване 
нивото  на   функциониране . Или  с  други  думи   продължителния  стрес 
може  да  доведе  до   телесни  увреждания . Тялото   проявява  стресова 
реакция  чрез  повишаване  кръвното   налягане , повишаване  нивото на 
адреналина   ,   променя     пулса   ,   повече     червени     кръвни     телца     се 
произвеждат , забавя  се  храносмилането  и т .н . или  това  са  проявите 
на  негативния  стрес  т .наречен  дистрес от  Х . Селие .
Теорията на   Х . Селие   оказва   голямо   влияние   върху   посоките   на 
научните     търсения     в     биологията   ,   физиолофията   ,   медицината   , 
психологията и   други   науки . Като   например   в   началото   на   90 - те 
години     ендокринолозите     доказват   ,   че     стресът     играе     роля     на 
своеобразен  посредник  между  средата  и  генетичния  апарат . Резките 
промени   на   средата , провокирайки   състояние на   стрес , мобилизират 

12

скрита  генетична  изменчивост , която  на  свой  ред  облекчава  търсенето 
и  подбирането  на  най – адаптивни  варианти . Това  общо  разширение на 
диапазона   на   изменчивостта   се   свързва   с   въвличане   в   сферата   на 
стресовите   реакции   и   непосредственното     влияние   на   хормоните   на 
стреса  върху  гените .
 Наред  с  положителните  ефекти  , които  са допринесли   идейте на  Х .
 Селие  , е  игнорирал   психичните  процеси  за  сметка  на  физологичните 
реакции за което теорията   му   не   е   приета     единодушно   в   научните 
среди .

ТЕОРИЯ НА ЛАЗАРУС ЗА СТРЕСА 

  Теорията  на  Ричард  Лазарус , професор  в  Калифорнийкия университет, 
има  особен  принос  към  разработване  проблема  за  стреса .  Научната 
общественост  се  запознава  с  теорията  му  за  първи  път  от  доклада 
‘’Теория   за   стреса   и   психофизиологически   изследвания’’, изнесен на 
симпозиум     в     Стокхолм   ,   Каролински     институт     през   1965   год   .   В 
цялостен   вид  теорията  е  публикувана  в  книгата  му’ ’Психологическия 
стрес   и   процесът   на   справяне ‘’ (Psychological   stress   and  the  coping 
process ’’) през 1966  г.  Доразвитата   по- късно  от него и  сътрудниците 
му под името  транзакционна  теория  за стреса . Според    него смесването 
на  физиологичните и  психичните  нива  води  до  погрешно разбиране на 
стреса   ,   тъй     като     една     и     съща     физиологична     реакция     може     да 
възникне  както  във  връзка  с физическото  въздействие  върху организма, 
така  и  като  резултат на  психически фактори .
Пример за различието  между   физиологичното  и  психичното  ниво  на 
анализ на стреса   са класическите  изследвания  на Шенън  и сътрудниците 
му   .   Те     провеждат     серия     от     експерименти   ,   свързани       с     адрено-
кортикалната  хормонална  реакция  на  пациенти  в  зъболекарски кабинет, 
на  които  им  се пломбира  зъб или се  прави  местна  анестезия . Открива 
се  , че  тези  процедури  са  свързани  с  ясно  изразена   адрено-кортикална 
хормонална реакция . По - късно  се  установява , че   очакването  за  тази 
процедура   също     предизвиква   стресова   реакция . Интензивността     на 
адрено   -   кортикалната     реакция     при     предизвикването     и       само     от 
психологическия  фактор  значително се  увеличава   т. е.  физиологичният 
индекс   на  стресовата  реакция  – в случая   хидрокортизон се  активизира 
от    преживяването     на    заплаха   .  С     други     думи     физиологичният     и 
психичният стрес   пораждат   сходни   физиологични     отговори , но   при 
физологичния     стрес     те     са    стереотипни   (неспецифични)   ,  психичния 
стрес   не   винаги     води   до   очаквани   реакции . Те     могат   да   бъдат 
различни : страх ,гняв ,депресия ,тревожност , нарушение  на  дейността и 
други .
   Ако  направим  сравнение  с  физиологичния  п одход  на  Х.  Селие ,то 
въпреки     различията       в   специфичните     детаили   ,съществува     обща 
адаптационна  реакция , която  е  независима  от   спечифичната   природа 

13

на  стимула . Психологичната  гледна точка  подчертава  специфичността 
на   адаптационната     реакция т.е.   зависи   от характера на стимула , от 
индивидуалните     особености     на     организма   .   Според       Р   .   Лазарус 
стресовата  реакция  може  да  бъде  разглеждана  единственно  и  само   в 
контекста     на     структурата     на     личността   ,   която     взаимодейства       с 
външни     ситуации     посредством     когнитивните   процеси     ,   а     именно 
процес на  оценка  на  опасностите и  процес  на справяне  със  стреса . За 
разбиране  на  психичния  процес , който  опосредства  прехода  от  стимул 
към  реакция , определящо  значение  има  оценката . Първичната  оценка 
включва     процеса     на     възприемане     и     оценяване     на     заплахата     от 
индивида , вторичната   оценка – процеса   н а търсене   на потенциален 
отговор  на  тази   заплаха . Справянето  със  стреса ( копинг) е  процес   на 
изпълнение   на   този   отговор . Това   разбиране    на   значимостта    на 
оценъчния  процес  може  да  бъде  илюстрирано   с  думите   на Шекспир 
’’нещата   сами по   себе   си   не   са   нито   добри , нито   лоши . Нашата 
мисъл ги  прави  такива’’ (Хамлет , действие 2 ,сцена 2 ).
   Когнитивното   обяснение  на  стреса  в  съвременната  психологическа 
теория   е   сравнително   ново - то   става   популярно     през     последните 
двадесет     години .   Различните   теории , които   го   представят   не   са 
добре     организирани     и     инегрирани   .   Но     може     да     се     посочи   ,че 
когнитивния     подход     утвърждава     ролята   на   мисловния     процес   .Той 
функционира     като     си     взаимодейства     с   външния     свят   ,   съдавайки 
нашите емоции .А  те   всъщност  генерират  тревожност  или спокойствие. 
Миналият  опит  определя  гледната точка ,оценката  на  събитията  и  на 
самите  нас , включително  убежденията  за  способността  да  се   справим 
с     определени     ситуации   .Убежденията     и     инерпретациите       на 
заплашващите   ситуации  определят действията   и  емоциите , които се 
преживяват .

  Психолозите   работещи   в   сферата   н а   когнитивната   парадигма   и 
социаното  учене смятат , че  има   няколко  основни  фази  на  стресовия 
процес :

1.

Възприемане  на  ситуацията , което  може  да  бъде  реалистично  или 
изкривено .

2.

Оценка  на  ситуацията  т.е.  дали  е  важна   за  нас  или  не , дали  ни  
заплашва  и  по какъв  начин .

3.

  Оценка   на   собствените   способности   за   справяне   и   вземане   на 
решения  за  отговор .

Когнитивния     подход   ,   връща     централна     роля     на     съзнаваното   в 
психологията . Според  него стресовата  реакция  може  да  бъде  свързана 
и  със  :
-наблюдение   на  чужди  негативни  емоции , които  служат като  модел  и 
в  определени  ситуации  наблюдаващият  прилага  същия тип  реакция .
-заучаване   да   се   изкривява   възприетата     информация   в   негативна 
посока  т.е.  формиране  на  погрешни  перцепции

14

-прилагане  на  някой  лични  убеждения  или  очаквания  към  възприетата 
ситуация , които  не  са съответни  на  реалността .
-поведение , съобразено   с погрешни  заключения  в  една  потенциално 
стресова   ситуация .
   Р. Лазарус  формира   едно   съвременно   разбиране   за стреса ,като  го 
определя   като   взаимоотношение   между личност   и   среда , при   което 
средата   поставя  пред  изпитание  личността , която  надхвърля  ресурсите 
и  за  справяне  при  което се  застрашава  психичното  благополичие на 
личността .
Р. Лазарус   създава   системна   теория   за   емоциите , определя   я   като 
когнитивно  –  емоционално  - релационна    система    с     която    всъщност 
разширява  теорията   за  стреса ,
която   изхожда ,че   основнаните   на   стреса   емоции   са   следствие   на 
затруднена  адаптация .
 Теория  за  емоциите
Теорията  на  кратко  може   да  бъде  описана   с няколко   метатеоретични 
принципа :
1.Ситемния  принцип   предполага , че  емоционалният  процес  включва 
конфигурация  от  три   групи  променливи :
      Антседентни  променливи (предшестващи) 
      Променливи  на  медиаторния  процес
      Изходни  променливи
2.Процесуален   принцип   – отанся   се   до постоянните   променливи   в 
емоционалния  процес.
3.Структурен     принцип   -   представя     идеята     за     съществуването       на 
стабилно   взаимоотношение  личност – среда .
4.Принцип   на   развитието     предполага ,че   биологичните   и социални 
фактори , които  влияят на емоционалният  процес  не  е същия  на  всеки 
етап  от  живота .
5.Принцип   на   специфичността – подчертава   различнието   на   процеса 
при   всяка  емоция .
6.Принцип   на   относителното   значение - емоцията   се   дефинира   от 
уникално  и  специфично  релационно  значение .
Емоционалното  значение на   взаимоотношението   личност – среда   се 
игражда     от     оценъчния     процес   ,   които     е     централен     конструкт     в 
теорията  за  емоциите  на  Лазарус . Основните   конструкти  на  теорията 
за  емоциите , които  позволяват  най –пълно  да  се анализира  стресовия 
процес   могат   да се опишат най -добре   о т системния   принцип . Тези 
конструкти  се  отнасят към  три  категории – антседентни  променливи , 
променливи  на  медиаторния  процес и  изходни  променливи.
Антседентните   (предшестващите   променливи   включват   условията   на 
средата  и личностови   харктеристики , които  си  взаимодействат  и  като 
резултат  създават   оценка  на  взаимоотношението  личност          
- среда . Тези  променливи  сами  по  себе си  не  са  достатъчни  за  да 
обяснят  възникналите  емоции.Всички  фактори  са  взаимозависими . От 
условията  на  средата  като  предшестващи  променливи  имат :

15