Филтрирай резултатите
631-640 от 1000
8 стр.

“По жицата” - Йордан Йовков
Творбите нa Йордaн Йовков утвърждaвaт човечносттa, крaсотaтa, добротaтa и свободния дух кaто висши ценности и подтиквaт читaтеля към търсене нa смисълa нa животa.
4 стр.

Единството на антиномиите - или кое е за добро и кое е за зло?
Героят от разказа "Засукан свят", в залеза на живота си, дава сентенцията на наученото: "Светът е, казвам, сине, много засукан и заплетен, за да познаеш ти кое е за хубаво и кое за лошо". Формула, заложена въ всички "Диви разкази" от Николай Хайтов.
1 стр.

Защо разказът е озаглавен „Напаст божия”? – есе
Елин Пелин е един от големите майстори на късия разказ в българската литература.Той обикновено разказва една случка, взета направо от живота, такъв, какъвто го е видял писателят.
4 стр.

"Прекрасно, но що е отечество ? "
"Прекрасно, но що е отечество ? " в поемата на Гео Милев "Септември".
2 стр.

Образът на Силвина в ’’Дервиово семе’’
“Дервишово семе” е сред безспорните шедьоври на българския разказ. В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода.
30 стр.

Разказите на Йовков
Проблемен център на Йовковото творчество е извисената духовна природа на човека. Ето защо прекрасното е естетическа доминанта на неговите разкази.
4 стр.

Реалистичното и романтичното в разказите на Елин Пелин
Светът на Елин Пелин – свят на неподправената и сурова истина за живота в българското село, широка и многообразна картина на бита и чрез изображението.
3 стр.

Родът и универсалните човешки ценности в живота на българската жена
План за литературноинтерпретативно съчинение върху “Дервишово семе” от Николай Хайтов, “Преди да се родя” от Ивайло Петров, “Да се завърнеш…” от Димчо Дебелянов и “Потомка” от Елисавета Багряна.
3 стр.

Анализ на "Да бъде ден" от Христо Смирненски
В историята на българската литература стихосбирката на Христо Смирненски “Да бъде ден“ дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един “от върховете на революционната поезия”.
2 стр.

Любовта и дългът към рода и семейството - тезисен план ("Дервишово семе")
В мярката на времето човекът е подвластен на родовите традиции. Законът на рода и закона на сърцето не се спазват едновременно, а взаимно се противопоставят.