Филтрирай резултатите
451-460 от 671
7 стр.

Романът "Тютюн" като картинна галерия

"Тютюн" е безспорно шедьовърът на Димитър Димов, романът, който се радва на най-голяма популярност сред читателите и на най-голямо внимание от страна на критиката.
4 стр.

Природа и история в "История" на Никола Вапцаров

Настоящото тълкуване на Вапцаровото стихотворение "История" ще се опита да апострофира негативността на централното понятие в текста.
3 стр.

Елисавета Багряна - "Потомка"

Стихотворението на Елисавета Багряна "Потомка" (1925) е включено в първата стихосбирка на поетесата - "Вечната и святата" - книга, с която тя заявява едно ново присъствие в българската литература.
3 стр.

"Нишковата" символика в "Постолови воденици" на Йордан Йовков

При работата си над "Старопланински легенди" Йовков се обръща към различни хора с искания да му запишат определена народна песен, откъслек от стар ръкопис, надпис на чешма, отколешна случка, поверие, легенда
5 стр.

Човешката грижа, противопоставяне и хармония в художествената логика на "Другоселец" от Йордан Йовков

Общочовешките измерения, внушени чрез проблемите на условния свят в "Другоселец", са проектирани в парадигматично Йовково построение на многопластово противопоставяне.
7 стр.

"Любов и жажда през леда": Асен Разцветников

Ранният и късният Разцветников, сложният и противоречив Разцветников, "двойникът" Разцветников - а може би, единният раздвоен Разцветников? Защото никога Асен Разцветников не се превърна в своя "Двойник".
12 стр.

Идеята за абсурда в стихотворението "Песен за човека" на Никола Вапцаров

Животът на човека е поредица от радости и скърби. Следвайки своя начертан житейски път, той се стреми да остави нещо след себе си за идните поколения.
2 стр.

"Две души"- Раздялата несносна

Епохата на следосвобожденската литература насочва вниманието на "новите" творци към различни от досегашните проблеми. Народът е обсебен от мания за бързо и лесно забогатяване, а излъганите очаквания спрямо идеалистичната представа...
2 стр.

Контрастът между интимната дълбочина на чувствата на човека в "Тихият пролетен дъжд"

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.