Филтрирай резултатите
471-480 от 671
1 стр.

Димчо Дебелянов - човекът между спомена, реалността и мечтата
Човешката душа е една малка вселена, в която битуват спомените от преживените щастливи мигове, наред с разочарованията от живота, паденията, заедно с радостите от постигнатите победи.
2 стр.

За спомена и припомнянето в поезията на Дебелянов
Общоизвестна и банализирана от повторение истина е, че в поезията на Дебелянов споменът е основна реалност, водещ импулс, определящо тематично и емоционално-психологическо ядро.
2 стр.

П. К. Яворов - "Подир сенките на облаците"
П. Яворов е от генерацията, която четеше Надсона. И е като Надсона заунивен от безсилие: липсва му творческа фантазия.
7 стр.

"Безсъници" на П. К. Яворов
В недалечно бъдаще, когато някой любопитен надникне в запрашените томове, завещани от трудолюбивото наше време, той ще бъде навярно учуден от онова пристрастие към изображавания на смъртта...
2 стр.

"Един убит" - Д.имчо Дебелянов
Текстът на стихотворението е намерен след смъртта на Дебелянов, когато самият той вече не е враг на никого, когато срещу него не може да има враг.
20 стр.

"Андрешко" - Елин Пелин
Тук ще се опитаме да направим анализ на разказа "Андрешко " и да споделим някои, извлечени от него или приложени към него, по-общи принципи на подхода към литературната творба.
1 стр.

Дяволът в прозата на Смирненски
Демон изкусител, олицетворение на злото, никому ненужен мъдрец, в творбата на Смирненски самият Дявол остава излъган..
4 стр.

“Моята песен” - Елисавета Багряна
Стихотворението “Моята песен” е включено в цикъла “Бретан”, с който завършва първата поетическа кнога на Елисавета Багряна – “Вечната и святата” (1927г).
1 стр.

Войната и лирическия герой в стихотворението на Димчо Дебелянов “Тиха победа”
Въпреки че бива откъснат от нормалния живот и бива обременен от тежестта на войната и страхът за живота си, лирическият герой съумява да намери човешкото в “мощната бран”...
2 стр.

Атанас Далчев - “Болница”
Първата стихосбирка на Атанас Далчев “Прозорец”, излязла през 1926г., заявява присъствие на нов творчески свят в българската поезия. Далчев не се интересува от метафоричния език на инобитието.