В разказа „Дервишово семе” писателят разгръща най-често дискутираната тема в сборника - темата за любовта, поставена в контекста на родовите традиции и родовия морал.

Поемата “Септември” на Г. Милев отразява кризата на човечеството за национална идентичност. Тя е неразривно свързана и предопределена от епохата на 20-те години, епоха на крупни исторически събития с изключителни последствия...

В света на писателя Йордан Радичков природата се явява не просто фон, а равноправно действащо лице, което определя мярката за нравственост...

Есе върху "Робинзон Крузо" от Даниел Дефо, написал през 1719г.

С елегията „Майце си” Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението представлява напрегната и мъчителна изповед за човешката неудовлетвореност, за отчаянието и самотата, за житейското обезверяване и трагична безнадеждност...

В древна Елада от героичната епоха до края на античността “Илиада” е била едновременно идеал за литературно творчество, но също така и средство за възпитание на обществото и отделните му членове.

В тази българка е събрана цялата невидима сила на духа, на светлите надежди за едно по-добро бъдеще, за бъдеще без насилие, терор и потисничество.

В романа си „Под Игото” Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението – Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове на българската история...

Това е съчинение разсъждение върху речта на Знаменосеца. Класна работа оценена с отлична оценка.

Трагедията "Антигона" е част от трилогията за Едип цар и е свързана с мита за родовото проклятие над Лабдакидите. Софокъл обаче освобождава своите герои от тежестта на съдбовната предопределеност и насочва вниманието към деятелната личност...