Филтрирай резултатите
351-360 от 1000
3 стр.

Вдовишкият свят на човешкото страдание в "Задушница" от Елин Пелин
Тъжна, „заупокойна” музика изтръгва Елин Пелин от пастелната болка на есента за успокоение страдащите души на своите герои от разказа „Задушница”.
5 стр.

Силата на любовта срещу абсурда на войната в повестта „Крадецът на праскови”
Войната е неизменният и много важен фон на любовната история между Иво и Елисавета. Авторът ни връща към драматичните времена на Първата световна война.
3 стр.

Яворовите "хайдушки копнения"
В поезията на П. К. Яворов пулсира съдбовността - национална и лична. В прозата му живее магията на поета. И затова е трудно да раз­глеждаме „Хайдушки копнения” и биографията на Гоце Делчев като чиста белетри­стика.
3 стр.

Елин Пелин - "На оня свят"
Разказът изказва идеала на Елин Пелин за обществено и нравствено устройство на земния човешки свят.Непостижимостта на този идеал се внушава чрез специфичното сюжетно решение:”оня свят” представя идеите за ред и справедливост...
2 стр.

“По жътва” от Елин Пелин
Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и смъртта, за човешкото съществуване, но той не е разгледан като конфликт, а по-скоро като естествено отражение на света.
3 стр.

Пейо Яворов - "Нирвана "
Стихотворението „Нирвана” на Яворов е включено в цикъла „Прозрения” на представителната му поетична книга „Подир сенките на облаците”, изляз¬ла през 1910 г.Съчетава хармонията между човек и действителност и между духовния порив на Аз - а.
3 стр.

Никола Фурнаджиев
Биография, етапи в живота му и творчество на автора. Изброени са произведенията му.
1 стр.

Любовта, свободата и смъртта („Крадецът на праскови” - Емилиян Станев)
Една повест за непреодолимите човешки чувства. Елисавета и Иво...
6 стр.

"Бай Ганъо"– пътуването от своето към чуждото
През 90-те години на 20 век се наблюдават три водещи тенденции в в българската литература, представящи различни творчески концепции – народничество, социалицъм, социален критицизъм и индивидуализъм.
8 стр.

Иван Пейчев „Лаконично небе”
В цялото му творчество есента се радва на постоянно присъствие, от което разбираме за най-същественото в душевната нагласа на Пейчев. Влюбен до болка в есенните здрачове, поетът непрекъснато пише за тях.