Филтрирай резултатите
691-700 от 1000
1 стр.

Силата на родовата кръв в Стихотворението “Потомка”
Родът, семейството, традицията са най-важните неща, които човек научава още с раждането си.
10 стр.

Изконното в националния живот и трайното в българския характер и душевност според разказите на Елин Пелин
Дълбоко свързан с народа, наследил демократичните и хуманистични традиции в нашия културен живот, Елин Пелин пренася през цялото си творчество своята голяма любов към обикновените селски хора, носители на високи нравствени добродетели.
4 стр.

"Гераците" - повест за българското село

Трагичният сблъсък между старото патриархално общество и новия морал създава повестта "Гераците" на Елин Пелин.
4 стр.

Елин Пелин - майстор - разказвач в сборника "Под манастирската лоза"
В творчеството на Елин Пелин откриваме реализъм и дълбоко познаване на българската душевност.
2 стр.

Светът на Ирина и Борис Морев показани в романа “Тютюн”
Мислейки върху романа “Тютюн”, откриваме, че в края на краищата това е романът на Борис и Ирина.
2 стр.

Анализ на сцената при Ниагара („До Чикаго и назад”)
Пътеписът „До Чикаго и назад” представя Алеко Констанинов като страстен пътешественик и поклонник на природата. За него тя е източник на естетическа наслада.
2 стр.

Героите на разказа "Дервишово семе" между любовта и омразата
Героите в разказа са задължени да следват и спазват родовите ценности и традиции, но изведнъж се намесват и тези на любовта.
2 стр.

Родът и индивидът в разказа на Николай Хайтов "Дервишово семе"
Възелът, завързан в началото на разказа, се заплита все повече от случката с отвеждането на младата невеста от братята й и размяната на Силвина за два пръча на Руфат.
3 стр.

Патриархалното семейство в някогашна Добруджа ("Преди да се родя"– Ивайло Петров)
Творбата на Ивайло Петров е литературно явление, част от новата българска литература, което носи особена сетивност и особен поглед към света на миналото, несрещан у писателите, творили преди него.
2 стр.

Носталгичния копнеж в елегиите "Скрити Вопли" и "Помниш ли, помниш ..."
Димчо Дебелянов е един от най-трагичните поети в българската литература. Творецът със силно изявена „модерна душа” е обречен на безкрайно лутане между свят идеал и скверна действителност.