МЕТОДИ НА ВЪЗПИТАНИЕ

     Възпитанието за мен е по-скоро контрол в ранна възраст върху някого, предимно 
деца.Този контрол   е с цел насока на детето да създаде характер ,който му изгражда 
учтивост, приветливост, добро поведение,уважение към по-възрастните,сигурност във 
способностите,който самата вече личност притежава и куп други в замисимост от самото 
дете качества.Въпреки всички тези качества, които възпитаникът притежава,все пак има и 
недостатъци.Целта на възпитанието е да се изолират максимално  тези,които биха 
навредили на детето,да се насочат някой от тях с цел преодоляване на препятствия по-
лесно и с увереност  в детска,тинейджърска и зряла възраст в зависимост от средата, в 
която израства,все пак всеки има различно детство и тинейджърски години,те са важни за 
играждането на характера на вече порасналия/ата мъж/жена.На лице трябва да бъдат само 
благите качества предимно,на който се създават новите 
контакти,приятелства,предизвикателства и други.Добрите обноски и учтивостта 
въздействат върху поддържането на  добри контакти и приятни емоции и чувста  с 
останалите.В зависимост от средата,в която е израстнало детето или 
израства,необходимостта от по-конкретна или специална помощ от родителите или 
близките около него. Има много методи, всеки и според всеки използва различни и 
правилни поне пред себе си. Някой от тях са разговор ,разказване,дискутиране, наблюдение 
,съревнование,наказание.

РАЗГОВОР

 Основното предназначение на разговора е да подтиква възпитаниците към преценки на 
събития, постъпки и явления от обществения живот. На тази основа да формират у тях 
отношения към околната действителност, към своите граждански и нравствени 
задължения. Убеждаващата сила на обсъжданите в разговора проблеми е много по-голяма, 
когато те намират опора в личния опит на детето, в неговите действия и постъпки. В 
основата на беседата трябва да бъдат поставени факти, разкриващи социалното, 
нравственото и естетическото съдържание на едни или други страни на обществения 
живот. Беседите осмислят нравствения опит на учениците, формират правилен критерий за 
оценяване и самооценяване на поведението.

Разговор – разбирам го ,като  дума и метод със особено значение,различно разбиране от 
всяка личност.За едни разговорът протича за общи или не ангажиращи неща,не конкретно 
за състоянието или някакъв опит за контрол,просто лек интерес,който да предизвика детето 
само да изрази и разкрие нещата който го тревожат ,радват ,важните дела и моментното му 
духовно състоятние. Според двамата и близостта им и разговорите, който не трябва да са 
често,а просто,когато изглежда необходимо,без значение необходимо за възпитателя,или 
възпитаникът .Просто необходимо.При други обаче разговът не се получава, дали по