ОБРАЗЪТ НА АХИЛ

Образът на Ахил е немонолитен - той е един от най- сложните характери в поемата, 

труден за тълкуване и от съвременна гледна точка. У него са вплетени няколко 
представи за човека:

- митологичната представа: син на богиня Тетида и простосмъртен - известен от 
митологията с подвизите си.

- героичната му визия представя човек със свръхвизическа сила, телесна 
стихийност, внушава ужас у враговете дори и без оръжие.

Родното му място е Фтия. Съдбата му е предопределена да участва в Троянската 
война, да загине млад, но славен. Ахил притежава физическа красота, внушена чрез 

сините очи и русите къдрици. Притежава също физическа сила, внушена чрез 
разширените (омировски) сравнения и постоянните епитети "бързоног" "божествен" 

"исполински" "богоподобен" "превъзходен". Притежава духовна сила и качества на 
характера. Винаги реагира срещу неправдата, както е в случая с Агамемнон. 

Бързите му възходи и сривове напомнят ексцентричността на гръцките богове, 
преминаващия бурно от едно към друго емоционално състояние. Ахил защитава 

парадоксално родовия ред (традиция) всеки да получава плячката и наградите да са 
според заслугите, който ред Агамемнон нарушава. Ахил е амбициозен, устремен, 

гневлив, обидчив - стихийност с отрицателен ефект, НО гневът и честолюбието са 
представени в хуманизиран вид (силно намразва, защото силно обича), в 

отношениего към Бризеида се преплитат честолюбив каприз и привързаност, в 
отношенията към Патрокъл - желанието за мъст се превръща в лек за мъката от 

смъртта на приятеля. Ахил е първият трагичен герой в гръцкия свят: син на 
богиня, но кратковечен. Обичан от боговете, но далеч от тях, обречен, затова и 

много силен в проявите си. Ако Хектор е нравствен с разума си и чувството си за 
дълг, то Ахил с това, че избира героичната участ. Ахил винаги избира 

достойнството - славата на кратковечния живот пред безславното дълговечие. 
Когато плаче на брега на морето като дете, става ясно, че Ахил притежава нежна и 

чувствителна душа, макар че е краен в чувствата си.
Постъпката на Ахил при погребването на Хектор говори за примирението пред 

обречеността - в този момент той губи героичния си ореол и се хуманизира. 
"Примирителната философия на мирното време се наслоява и върху тоя най-древен 

герой на епоса, който носи в зародиша си неудържима витална сила." - Богдан 
Богданов.