Технически Университет София
– Филиал Пловдив
Курсова задача
Задача 1
По дисциплина
„МАТЕРИАЛОЗНАНИЕ И ТЕХНОЛОГИЯ НА
МЕТАЛИТЕ“
На тема:“
Изпитване на твърдост по методите
на Бринел ,Роквел и Викерс“
Изготвил: Проверил:
Павлина Танчева Проф.
Ангел
Зюмбилев
Група: 22
б
Фак.
№ 257673
Специалност: Индустриален мениджмънт
Съдържание
I.
Твърдост
1. Принципи на твърдост
Твърдостта е една от механичните характеристики на
материалите. Под твърдост се разбира способността на
повърхностния слой на материала да се съпротивлява на
пластична и еластична деформация,при въздействие на друго
твърдо тяло, което не се деформира в процеса на натоварване.
Изпит-ването на твърдост е най-достъпният и разпространен вид
механично изпит-ване, защото се извършва бързо, сравнително
лесно и е възможно да се при-лага върху готови изделия, без
повреждане и разрушаване. При всички мето-ди за определяне
на твърдостта е важно правило да се подготви повърхнина-та на
образеца, като всички повърхностни дефекти трябва да бъдат
отстране-ни. Това е един от начините за контрол на качеството
на продукцията в про-мишлени условия и за
научноизследователски цели.
1.1 Принципи при определяне на твърдост
Според принципа на действие методите за измерване на
твърдост могат да бъдат: чрез вдлъбване, чрез одраскване,
чрез отскачане и др.
Методите чрез вдлъбване се харектеризират с това, че
ин-дентора под действието на външна сила прониква в
изпит-вания обект. Мярка за твърдостта е големината на
проникване на нак-райника. Най- радпостранени за
измервани на твърдост са методите на Бринел, Роквел и
Викерс .
Методите чрез одраскване се състоят в нанасяне на
драско-тина върху повърхността на измерваното тяло с
помощта на друго по-твърдо тяло.Мярката за твърдостта е
ширината на драскотината. За минералите това е метода на
Моос.
Методите чрез отскачане се основават на еластичното
взаимо- действие при срещане на две твърди тела. По
височината на удар-ника се определя твърдостта. Това е
метода на Шор
Според скоростта на натоварване, методите за измерване
на твърдост могат да бъдат:
o
статични
o
динамични
Според обема на изпитвания материал, методите за
измерване са:
o
макротвърдост
o
микротвърдост
2. Статични методи за измерване на твърдост.
2.1.Определяне на твърдост по метода на Бринел.(БДС EN ISO 5061)
Методът е предложен за пръв път от шведския инженер Йохан
Август Бри-нел през 1900 г. Това е първият широко използван тест в
машиностроенето и металургията. Приложението на метода е
ограничено от големия размер на отпечатъка и възможното
увреждане на тестовия блок. Освен това ме-тодът е неприложим за
закалени стомани. Този метод е за определяне твърдостта на
материала. Твърдостта по Бринел се означава с цифрата на
определената твърдост (250), знака HB.
HBS – твърдост по Бринел, когато се използва стоманена сфера за
определяне на твърдост, не по-висока от 450
HBW – твърдост по Бринел, когато се използва сфера от твърда
сплав за определяне на твърдост, не по-висока от 650.
Фиг.1
За проникващо тяло при този метод се използва закалена сфера с
диаме-тър D, която се натиска върху изпитвания образец със сила
F. При проник-ване на сферата в повърхността на образеца се
получава отпечатък(вдлъб-натина). Твърдостта на материал HB се
изразява с отношението на нато-варващата сила F и площта на
получения отпечатък S.Където ‘h’ e дълбочина на проникване.
Големината на силата F, с която се натиска сферата се избира в
зависимост от предполагаемата твърдост, т.е. характера на
изпитвани-те метали. Следователно D и F се избират
предварително и твърдостта е функция единствено на диаметъра
на отпечатъка d. Опечатъкът, получен от проникването на сферата,
се измерва с лупа или микроскоп в две взаимно перпендикулярни
направления. Обикновено в практиката се използват таблици,
приложени към уреда, които дават връзката между измервания
диаметър на отпечатъка d и твърдостта HB. При изпитване
образецът се натоварва бавно и безудърно, като максималната
стойност на F се достига в продължение на около 15 секунди и се
задържа, за да се получи ясен отпечатък. При използването на
разглеждания метод е необходимо да се спазват и някои други
изисквания: Минималната допустима дебелина на образеца не
трябва да бъде по-малка от 10 – кратната дълбочина на отпечатъка;
минималното разстояние между отпечатъците трябва да бъде по-
голямо от 4d, а разстоянието на отпечатъка от края на образеца по-
голямо от 2.5d; пробното тяло трябва да бъде поставено на твърда
опора и по време на натоварването не трябва да се измества. При
изпитване на твърди материали(> 400HB), стоманената съчма се
деформира остатъчно, отпечатъкът получава елепсовидна форма и
диаметъра на проекцията му става по-голям, в резултат на което
изчислената твърдост ще бъде занижен. По метода на Бринел се
измерват материали с твърдост не по-голяма от 450HB. Този метод
може да определи твърдостта на много меки материали и
материали със средна твърдост. При по-твърди метали се използва
сфера от по-твърд материал, понеже стоманата се деформира и се
получават неточни резултати.
Мерната единица на HB е Pa или MPa
→при измерване на силата F в kg
Ако силата F се измерване в N (нютони),изразът се умножава
по 0,102
Предмет: | Финансов контрол, Икономика |
Тип: | Дипломни работи |
Брой страници: | 94 |
Брой думи: | 15057 |
Брой символи: | 89981 |