Авторите на литературните произведения “Дервишово семе”,”Преди да се родя”, “Да се завърнеш” и “Потомка” представят образа на българската жена в конфликт с родовите ценности...

Преди няколко дни с печал си спомних за начина, по който си отиват т.нар. “строители на съвременна България”. Отиват си, тънещи в мизерия, изпаднали в крайна бедност и нищета, презрени от всички...

Разсъждавайки върху тази мисъл неволно в главата ми долита една древноиндийска поговорка, която гласи: „В щастие годините текат като дни: в нещастие дните приличат на години"...

Още от дете си мисля с какво да се занимавам, когато порастна. Беше време, когато се увличах по модния дизайн, дори спечелих първо място в конкурс по дизайн, проведен в моето училище до седми клас в с. Мартен...

С идеите си, с вижданията си, със саможертвата си Левски преобразява своето време. Животът и делото му осмислят цяла една епоха...

Живея във време, в което всеки преосмисля постъпките си, ценностната си система и желае по-добро бъдеще. Единствената ни опора е богатото историческо наследство...

Истинска любов е тази, която не се изменя, дори и когато срещне промени и трудности по пътя си...

Всъщност от тази гостенка всички неизменно и под някаква форма се страхуват. Други просто пренебрегват съществуването й като факт. Но пак идва ден, в който трябва да се сблъскаме с нея и да я преодолеем. Въпросът за смъртта се задава непрекъснато...

Човечеството непрекъснато се развива и върви напред. Отдавна мина времето на първия космонавт, но днес много хора могат да отидат на екскурзия извън Земята, стига да могат да си го позволят. Преди няколко години бяха немислими GSM-ите...

Понякога, когато прескачам дупките по улицата (тротоарът е задръстен от паркирали коли и ми се налага да ходя по платното), се питам дали навсякъде е така...